— Проклета вещица — рече той, после намери устните й в тъмнината и я целуна силно, без да го е грижа дали ще я заболи. Ще се позабавлява, а пък тя нека си вика.
Ядът му се разпали още повече, когато усети, че тя не помръдва и безропотно търпи набезите му. Почувства мекотата на корема й и гърдите, които се сплескаха под тежестта му.
— Дявол да те вземе, съпротивлявай се!
Глава дванадесета
Тя не се съпротивляваше, о не, това бе последното нещо, което би й дошло на ума. Надигна се под него, обхвана лицето му между дланите си и го привлече към себе си. Намери устата му, след като първо го целуна по брадата и бузата, и впи разтворените си устни в неговите, което така го слиса, че замръзна върху нея, неспособен да откликне на порива й и да предприеме нещо, само се мъчеше да овладее конвулсивното си дишане, накъсано от похот.
Отдръпна се от нея с разтуптяно сърце, което биеше до пръсване. Остана да лежи отгоре й, но се подпираше на лакти, за да е по-далеч от вълшебните й устни.
— Какво ти става, по дяволите? Отначало лежеше като дърво и не мърдаше, като че нямаше търпение да свърша. А после ми се нахвърли.
— Пак ще го направя, само се отпусни върху мен. Не е честно. Ти можеш да ме надвиеш, защото си по-силен, ала аз не съм в състояние да те накарам да изпълниш желанието ми.
После му се усмихна, блъсна свитите му лакти с ръба на дланите си и той падна върху нея, изкарвайки й въздуха. Тя го сграбчи за ушите и го задържа, като целуваше шията и раменете му. Мерик прихна, пряко волята си. Отново се надигна през смях.
— Забрави, че съм много умна — рече тя.
— Няма да го забравям в бъдеще. А сега ми отговори. Защо го направи?
Тя не отвърна, само го гледаше в сумрачната светлина. Искаше да я принуди да му отговори, но втренченият й взор и изречените думи го обляха като балсам, успокояващи, меки и дълбоки и в същото време невероятно вълнуващи. А смехът й, в името на всички богове, смехът й бе прекрасен. Дори го бе повалила върху себе си — толкова много искаше да го целуне. Той се изненада от самия себе си, когато словата изскочиха от устата му:
— Не е необходимо пак да ми правиш сечено. Ще ти позволя да вършиш каквото пожелаеш с мен.
— Ела.
Много добре знаеше какво е то. В интерес на истината отдавна го мислеше, може би още от момента, когато я бе взел под своя закрила на лодката си и тя го бе приела като мъж, а не като враг, който ще я нарани. Не, тя гледаше на него като на мъж, който бе мил и нежен, способен да й достави неимоверна наслада.
Бъдещето й се бе променило безвъзвратно още в онази нощ, когато ги бяха отвели двамата с Таби. Тогава тя не подозираше какво я очаква, всичко бе обвито в мъгла и страх. Бе станала реалистка и вече не вярваше като наивна глупачка, че може да съществува сладък и добър живот. Бе приела християнството, защото чичо й бе настоял пред нея и останалите, но тя никога не бе призовавала християнския бог да я спаси, да й покаже кой път да избере, какво решение да вземе. Даваше си сметка, че заради Таби е длъжна да направи опит да се добере до дома, да разбере кой ги е предал, да върне на брат си и на себе си онова, което са загубили. Но това тепърва предстоеше, а сега бе тук и въобще не бе сигурна, че държи да си възстанови нанесените щети, понеже имаше Мерик и го желаеше.
Искаше нещо само за себе си и ако Мерик се съгласеше, щеше да го получи. Поне тази нощ можеше да й принадлежи.
— Да — повтори тя с дрезгав от възбуда глас, — ела при мен, Мерик.
Той се отпусна върху нея с наведена глава. Ръцете й отново обвиха лицето му и пръстите й погалиха веждите, носа, брадичката. Горещият й дъх го опари, когато дишането й се ускори. Тя го желаеше. Наистина го желаеше. В този момент се почувства така, като че Грънлидж Датчанина бе жалък дребосък в сравнение с него.
— Ела — промълви тя и този път, щом я докосна, той полека открехна устните си. Когато езикът му се опря в нейния, тя потрепери, но и той също, така че не можа да определи кой е откликнал пръв, но му бе все едно.
— Отвори си устните по-широко — рече той и щом тя го стори, мигом долови нейната жар.
— Ларен.
Промълви името й, нищо повече, само името и тя се отзова безрезервно, без капчица страх. Желаеше го неистово и бе девствена.
Това го спря и той се отдръпна едва-едва.
— Чуй ме, преди да забравя кой съм и ти коя си.
Очите й изглеждаха размекнати в здрача като битото масло на майка му. Явно го желаеше и то страстно. Беше си наумила да го притежава и му го бе казала. Насили се да отмести очи от нея, а сетне да произнесе най-трудното нещо, което бе изричал досега: