— Курва ли искаш да ми станеш?
Нарочно избра най-грубата дума, за да я стъписа, да я отблъсне от себе си, да я накара да се замисли. В името на боговете, не можеше да иска това. Бе толкова горда, дръзка, едва ли би желала да се отдаде на мъж, който не й е съпруг. Сигурно бе дъщеря на някой търговец от долината на Рейн или на селски обущар от поречието на Сена във Франция, или дори на местен сюзерен от затънтените, горещи равнини на Кордова, Испания, ала заслужаваше повече, отколкото той би могъл да й даде, заслужаваше нещо повече от това, да бъде съд за похотта му.
Гласът й преливаше от гордост и дързост, когато промълви:
— Не, никога няма да стана нечия курва. Искам те само за тази нощ. Искам да ме научиш каквото трябва да знам. Искам още веднъж в живота си да изпитам тези чувства и това ми стига. Всъщност даже не съм сигурна дали действително ги има. Навярно съществуват, но до известен предел, отвъд който жената е готова на всичко за мъжа, довел я до това състояние, и тогава чувствата секват, а мъжът продължава нататък. Но няма значение. Искам да знам и искам да го науча от теб.
Ето че му даваше позволение да я обладае. На него, който веднага трябваше да й заяви, че можеше да я насили още в мига, след като я отведе от къщата на Траско и тя не бе в състояние да се защити. Тя се намираше под негова власт и то от самото начало.
Вместо това й каза:
— Ами ако пак ти се прище да ме имаш след този урок?
Тя поклати глава и отвърна:
— Дори това да се случи, което не е изключено, в живота ми има далеч по-важни неща. Не, нека бъде единствено тази нощ. Искам те само веднъж, за да разбера защо изпитвам подобни чувства към теб, защо ме караш да се задъхвам в твое присъствие, а когато ме докоснеш, да ме обзема желание да се хвърля в прегръдките ти, да те целувам и да те милвам до безкрай.
Щеше му се да я удуши, да я принуди да си вземе думите назад, но не всички думи, в името на боговете, далеч не всички. Попита се дали да я целуне, докато загуби свяст, и хрумването му хареса. В този миг реши, че ще й достави такава наслада, че ще забрави глупавите си слова — в последна сметка нима имаше нещо по-важно от него — ще забрави всичко, освен него и състоянието, до което винаги ще я довежда.
Винаги.
О, не, не бе така. Това бе невъзможно. Опита да се успокои. Не я насилваше. Напротив, предаваше се в нейна власт. Едва не се изсмя на оправданията си. Разгоненият мъж е готов да повярва в какво ли не, за да обладае една жена.
Тя отново се надигна и загриза ухото му, зарови ръце в косата му, притегли го и зацелува брадата му, сетне потърси устните му и се впи в тях, пъхна език между зъбите му и го плъзна опипом, защото усещането бе още твърде непознато за нея и тя не знаеше как да постъпи. Но дори самият й допир бе влудяващ.
— Обожавам устните ти, Мерик. Никога не съм предполагала, че ще изпитвам подобно нещо към мъжките устни, но когато съм с теб, единственото, което искам, е да те целувам и да докосвам лицето ти.
Отново започна да го целува, погали с върха на пръстите си бузите му, брадата, поглади тъмнорусите вежди, после пак го зацелува, докато той се потопи до забрава в нея, в нейните ласки, сладост и жар.
Желаеше я повече от всяка друга жена досега, освен може би Гънвър — когато бе дванайсетгодишен, а тя на прекрасните четиринайсет, тя му бе позволила да я целуне, да я опипа и погали и бе взела чепа му в ръцете си и го бе милвала, докато бе пръснал семето си, и то два пъти, и в този ден той бе готов да убие и най-страшния змей на света заради нея.
Сега обаче бе друго, той бе вече мъж, а Гънвър само момчешки спомен.
Внезапно осъзна, че се е побъркал напълно, че е загубил разума си и здравомислието му се е изпарило яко дим. Сетне се погледна отстрани и видя лудостта си, видя и Ларен. Видя в какво положение се е озовал, видя Таби — всичко в някакъв момент на проблясък — и разбра, че би било безумие да я обладае. Пое си рязко въздух, докато устните й продължаваха да го целуват, а езикът й леко докосваше неговия, карайки го да потръпва и да се задъхва от удоволствие.
Ала той неистово я желаеше. Само веднъж да я има, да, пък после ще се освободи от нея и от пламенното й момичешко превъзнасяне по него, както и тя от притегателната му сила. Нали така бе казала и самата тя.
Да, ще се освободи. Ще я изхвърли от съзнанието си и няма да мисли за нея. Ще се тревожи и бои за нея само като за сестра на Таби, нищо повече.
Очите му бяха потъмнели от сдържана страст. Целуна я силно и горещо, езикът му проникна грубо в устата й с напориста мъжка похот. Тя моментално се стегна и той, вбесен от себе си, веднага стана по-нежен. Бързо я разсъблече, преливащ от нетърпение. Когато и неговите дрехи бяха свалени, когато най-сетне започна да целува гърдите й и да ги опипва, да ги обгръща с шепи, мъчейки се отчаяно да не се забрави от докосването и уханието им, затвори очи от радостта, с която тя го изпълваше. Ръцете й, които бяха ту отпред, ту върху раменете му, ту около гърба, го притегляха към тялото й с тихи стонове, без капчица страх. Устните й хапеха раменете му, после ближеха кожата му на същите места.