Ръката му се плъзна към плоския й корем, почувства мършавостта й, все още щръкналите й срамни кости, но не го бе грижа. Бе жива и само това бе важно. Ръката му продължи надолу, докато докосна с върха на пръстите женската й плът и за негово огромно удоволствие тя потръпна. Искаше го, вярваше му, бе готова да му се отдаде.
Ръката му затрепери. Погледна меката й кожа — толкова му се щеше да вкуси от нея, но в същия миг проумя, че това навярно ще я стъписа, а последното му желание в този момент бе да я отблъсне от себе си. Не би могъл да го понесе.
Стисна клепачи, за да не гледа слабичкото тяло, разтърсвано от тръпки за него, само за него. Устните му обхванаха зърното й и тя се надигна, притискайки се още по-плътно до тялото му, ръцете й зашариха диво по гърба, раменете, хълбоците му. Тя го насърчаваше, без да знае точно как, но невежеството й бе по-вълнуващо и от най-опитните жени, които бе имал. Устата му слезе върху корема й, после по-ниско и вече не го интересуваше дали ще я стресне, или уплаши. Трябваше да усети вкуса й, да я опознае, да изброди всички кътчета на тялото й с пръстите и устните си.
Широко разтвори бедрата й и се намести между тях. Не искаше да я гледа, но бе неизбежно, разгърна плътта й и я погали с пръсти, после с устни.
Тя лежеше и не мърдаше. Изведнъж нададе вик под напора на изживяването.
Той светкавично запуши устата й с длан, като продължи да я гали, а тя въртеше бясно глава, почти обезумяла, и тогава осъзна, че не може да чака повече нито миг, защото щеше да изпусне семето си върху корема й, а искаше да проникне дълбоко в нея и да усеща как го обгръща със слабините си, когато стигне до върха.
Опита се да влезе в нея с тласък. Почувства разкъсващата болка, защото бе много тясна, плътта й се размекна и навлажни, но не достатъчно. Предполагаше, че не е съвсем готова да го приеме, ала не спря, продължи да напира, все по-силно и по-силно, докато най-сетне гръмко изохка и проби девствената й ципа. Покри устните й със своите тъкмо навреме, за да заглуши вика й на болка, защото ако Ерик го чуеше, щеше да разбере, че са се престрували, поне до този момент, до тази нощ. Мерик я изпълни цялата и проникна чак до утробата й, като се стъписа само за миг, понеже се тресеше и стенеше от страст. Искаше да се изтегли, за да я погали отново с устни, но съзнаваше, че не може. Изохка от напрежение и потъна още по-дълбоко в нея. Отдръпна се, после пак нахлу. Успя да го стори още два пъти и не издържа. Горещото му семе ливна в утробата й.
Сърцето му биеше лудо и той се запита дали няма да издъхне от невероятната сила на освобождаването. Понечи да се измъкне от нея, знаеше, че болката не е преминала, но ръцете й се вкопчиха в гърба му и тя го притисна здраво към себе си. Той я обърна на една страна, с лице към него, без да излиза от нея, макар и не толкова навътре. Долавяше ударите на сърцето й и цялата й топлина. Целуна отпуснатите й устни, помилва веждите и приглади косата от челото й.
— Съжалявам, че те заболя — промълви той до устните й.
Даваше си сметка, че не й е доставил особена наслада, макар в началото да бе изпитала известна тръпка, преди да я обладае така припряно и стръвно и да си изгуби ума.
— Ти успя да ме имаш, Ларен, но не усети същото удоволствие от сливането ни като мен и аз съжалявам за това. Ако не се любим повече тази нощ, след време трябва да те подхвана пак, след като си починеш, и да ти покажа какво изживяват мъжете и жените.
Не отговори. Бе притисната в прегръдките му и макар да бе излязъл от нея, бе толкова близо, че устните й вдъхваха уханието на жарката му плът. Тя промълви:
— Съгласна съм, само дето много ме боли, Мерик. И ми тече кръв. Скоро ли ще спре?
Той не продума, отдръпна се от нея, стана от леглото и излезе от спалнята, без да го е грижа, че е гол.
Всъщност и бездруго нямаше значение, защото общото помещение бе изпълнено само с рядък дим и всички спяха. Той взе една газена лампа и я донесе в спалнята.
Когато приближи лампата до нея, за да я погледне, изруга и каза:
— Не мърдай. Ще видя колко сериозно съм те наранил.
Тогава зърна лицето й и върху него забеляза изписана не само болка, а и смут. Сиво-сините й очи бяха почти черни на светлината. Челото й леко лъщеше от пот. Рече по-рязко, отколкото му се искаше: