— Не гледай така отчаяно. Ще се оправиш, Ларен, никоя жена не е умряла от това и следващия път положително няма да усетиш нищо.
— Толкова силно жадувах за този миг, най-много от всичко на света копнеех да разгадая това тайнство с теб. Да, разгадах го, но резултатът е съвсем различен от очакваното. Знам, че няма да умра от тая кръв, защото ти едва ли би наситил страстта си, ако се опасяваше, че може да ме погуби. Но ме боли повече, отколкото бих искала, и съм изненадана и разочарована.
Доста откровено признание, но Мерик си замълча. Кръвта се стичаше между бедрата й вече по-бавно, ала тя не можеше да знае това, и се отцеждаше на одеялото под нея. Погледна слабините си и видя, че и той е изцапан с кръв, с нейната кръв и със своето семе. Пое си дълбоко дъх и рече:
— Не е толкова лошо. А сега, не мърдай.
Тя усети меката влажна кърпа до тялото си, с която я избърса. После я притисна към кожата й.
Отмести очи от него, от съсредоточеното му изражение, докато се занимаваше с нея. Нямаше представа за какво мисли, какво изпитва. Промълви:
— Обзеха ме такива странни чувства, когато ме погледна, когато ме докосна. Когато ме целуна, когато усетих езика ти в устата си и по тялото си, стори ми се, че едно малко късче от земята ми принадлежи и че всичко ще бъде радостно и хубаво.
Внезапно тя изохка и понечи да се отскубне от него.
Той разпери длан върху корема й и я задържа.
— Стой мирно — каза той и уви влажната кърпа по-здраво около пръста си, после отново навлезе внимателно вътре, за да се увери, че не я е разранил. — Не, не мърдай и не се стягай така. Опитай да се отпуснеш. Скоро ще свърша.
Тя мълчеше, скована от болка. Той знаеше, че я боли и се мъчеше, в името на боговете, мъчеше се да бъде нежен. Съжаляваше, че проклетият му пръст не е по-малък, ала нищо не можеше да стори.
Извади го, успокоен, че кръвотечението почти е спряло, сетне изпра кърпата. Приседна до нея на леглото, сгъна кърпата, притисна я до тялото й и я остави там. Вдигна очи към лицето й. Беше пребледняла, очите й бяха подпухнали от плач, косата й се бе сплела.
Бе го пожелала и му се бе отдала.
А той бе сторил всичко по силите си, наистина се бе постарал, но въпреки това я бе обладал, преди да я доведе до върховна наслада. Спомни си неистовия вик, когато запуши устата й със своята. Да причини такова нещо на една жена. Потръпна при този спомен. Рече:
— Ще се оправиш. Мисля, че тази нощ не бива да те измъчвам повече. Но може би утре или вдругиден, Ларен, когато ти мине, пак ще опитам.
Тя отвори очи и го погледна, без да сваля поглед от лицето му.
Той отново промълви:
— Извинявай.
— Защо ми се извиняваш? Нали аз те накарах. Ти се държа благородно. Просто постъпи като всеки мъж. Аз съм виновна. Срам ме е да лежа отвита, знам, че съм кльощава и грозна и не искам да ме зяпаш. Би ли ме покрил с нещо, Мерик?
Той я зави, заедно с ръката си, защото още притискаше кърпата към тялото й.
— Не си грозна — каза той. — Престани да го повтаряш.
Тя му се усмихна. Вдигна ръка към лицето му, после я отпусна.
Той съжали, че не го докосна. Копнееше за допира й.
— Ето — рече Мерик и отмести очи, — кръвта спря. Още ли те боли?
Тя кимна, без да го поглежда.
— Утре ще ти мине — каза той и стана. Протегна се и хвърли окървавената кърпа в легена с вода. Когато отново си легна, не продума, привлече я към себе си и облегна главата й на рамото си.
— Не — каза той, — не мърдай. Приятно ми е така.
— На мен също — обади се тя, безсилна да премълчи истината. Ръката му я обви през гърба, но моментално се отпусна и тя се сети, че се е притеснил за незарасналите й рани. Дощя й се да му каже, че предпочита да я стиска в обятията си, независимо от болката, но не го стори. Зарови лице в гърдите му, вдъхваше уханието му, космите му я гъделичкаха по бузата и носа и тя преливаше от желание да усети вкуса му.
В този миг разбра, че животът й се е променил безвъзвратно. Да го чувства в тялото си, да се притиска в прегръдките му — това бе изпълнило цялото й съществуване. Онова, за което бе предопределена, вече нямаше никакво значение. Важен бе само той.
И Таби. Какво щеше да стане с братчето й? Трябваше на всяка цена да възстанови правдата за него. Затвори очи, за да потъне в забрава, ала не успя да пропъди мисълта за огромната отговорност, която я очакваше на хвърлей от спалнята. Пръстите й се свиха и той изръмжа, когато го оскуба.
Четирийсет сребърника и две сребърни гривни. В името на боговете, по-скоро би дала всичко да знае, че може да му повери себе си. И Таби.
Нощта бе хладна, звездите светеха ярко отгоре. Грееше полумесецът. Ларен бавно се отправи обратно към къщата. Бе изпитала непреодолим подтик да прекрачи дървените порти и да върви до безкрай. Тук не можеше да намери никакъв изход от грижите си.