Ролф се върнал от нападения по могъщата река Сена. Той довел със себе си дванайсет роби — шестима мъже и шест жени, отвлечени от трите селца, които имали нещастието да се окажат твърде близо до реката.
Единият от робите бил не по-малко горд и силен мъж от викингските воини, които успели да го пленят. Просто късметът му изневерил и воините знаели това. Бил болен и въпреки това се бил с тях, докато загубил свяст от раните и болестта, която мъчела тялото му. Бил облечен по-хубаво от останалите пленници. Но кой бил той, какво било истинското му име — никой не знаел, а и той мълчал. Притежавал и рядка дарба — бил майстор на руни. Но и нещо повече — бил потомък на достоен род, който разполагал с богатство и могъщество в този край на Франция. Случил се в селото на този злополучен ден, защото бил на гости на един занаятчия, от когото се надявал да добие нови умения за усъвършенстване на изкуството си. А сега бил роб като останалите. Ролф умеел да разпознава ценното и го задържал при себе си. Направил го свой майстор на руни и останал изумен от красивите резби, които мъжът изработил, от великолепно изписаните букви. Разчуло се за майсторлъка на роба и от близо и далеч при Ролф запристигали посетители. Рандор, вторият брат, се опитал да купи роба от брат си, но Ролф отказал.
О, но колко сребро получил робът от гостите, които идвали в къщата на Ролф! Той им дялал изящни ръкохватки за столовете, сложни рисунки върху бижутата и кутиите за бижута. Станал прочут. Скоро се сдобил с толкова сребро, колкото смятал, че е необходимо, за да се откупи от Ролф и да си възвърне свободата. Предложил всичкото си сребро на Ролф, но Ролф отказал. Позволил на роба да запази среброто си, но му заявил, че няма да го освободи. Признал на роба, че му се възхищава и иска да бъде доволен в новия си дом, в новата земя.
Робът се примирявал, но търпението му се изчерпало. Ролф го уверил, че каквото и да сподели с него, той няма да го издаде — заклел се в честта си. Робът не бил глупав, но Ролф го уверявал, че е готов да приеме истината, дори това да означава, че ще го загуби. Робът се колебаел, но при възможността да си иде у дома, решил да рискува. Затова открил на Ролф кой е, казал му, че семейството му е могъщо и богато и че той е неговият наследник. Помолил Ролф да му бъде приятел, както току-що той се бил зарекъл, и да му помогне да възвърне подобаващото си положение в живота. Ролф прегърнал роба и рекъл да му има доверие — на всяка цена щял да му помогне да се прибере у дома. А сега въпросът е: как постъпил Ролф?
Ларен млъкна, после погледна към Олаф Торагасон.
— Господарю — обърна се тя към него и му се поклони, — ти какво би направил, ако беше на мястото на Ролф?
Олаф Торагасон се наклони напред в стола си. Плъзна поглед към хората си и към групичката роби, скупчени до вратата на къщата. Високо каза:
— Бих му смъкнал кожата от гърба заради тая дързост! Клетвата пред роб не означава нищо! Да, Ролф би трябвало да окове тоя просяк във вериги и да го остави да гладува, докато не се закълне във вярност само нему и никому другиму!
Той се отпусна назад в стола и приближените му го приветстваха с одобрителни възгласи. Някои от обитателите на Молвърн също се присъединиха към тях, но мнозина останаха мълчаливи.
Ларен се обърна към Ерик:
— Господарю, а ти как би искал да постъпи Ролф?
Той й се усмихна с чувство на превъзходство заради женското й невежество, заради непознаването й на мъжете и на тяхната представа за чест. Бавно отвърна:
— Ще откупя човека от могъщото му и заможно семейство, после ще го задържа и ще го окова. Олаф е прав, но аз съм по-прав и по-богат.
Избухна неистов смях. Торагасон не се обиди, а зацвили гръмко, хвалейки остроумието на Ерик.
Ларен изчака мълчаливо, без да се помръдва, привидно спокойна и безразлична, след което се обърна към Мерик:
— Господарю Мерик, а ти какво би сторил на мястото на Ролф?
Той отговори много бавно, без да сваля очи от лицето й:
— Ако бях на мястото на този Ролф, бих удържал на думата си. Бих го отвел при близките му. И бих му върнал загубеното.
— Ти си глупак, братко! — извика Ерик. — Така не само ще се лишиш от ценна придобивка, но и няма да го накараш да си плати за свободата!
— Да — рече високо Торагасон. — Тук не става дума за чест, Мерик. Дума, дадена на роб, не означава нищо, както вече казах. Ако Ролф се беше заклел пред някого от братята си, би било друго. Но на тоя проклет роб? Никога! Ако ще да е пленен крал, все едно.
Ларен изчака, докато всички отново притихнаха и впериха поглед в нея.