— Кажи ни, момиче — обади се Торагасон. — Какво направил Ролф?
— Отишъл да се посъветва с братята си. Рандор настоял да се отнесе с роба както ти каза, Олаф Торагасон. Игнор — последвал примера на Ерик.
Тя замълча и Торагасон изрева:
— И кого послушал Ролф?
Тя изгледа всички поред и промълви едва чуто:
— Не можел да реши. Вярвал и на двамата си братя, ала не бил сигурен кой е прав. Разсъждавал на глас и се опитвал да отсъди, но не можел. Времето минавало и той едва не се побъркал от яд, че е толкова слаб и неспособен да вземе решение. Накрая, в пристъп на бесен гняв, той грабнал огромния си меч, сбогувал се с роба и го пронизал в сърцето.
От Торагасон се надигна мощен рев, от жените — стонове, Ерик избухна в смях, единствено Мерик не издаде и звук. Той не се помръдна и изражението му остана непроменено. Само я съзерцаваше невъзмутимо.
Най-сетне, когато всички се умълчаха, Мерик каза:
— Това обаче не е краят на викинга, нали? Какво станало после?
— Ролф отново дошъл на себе си. Той дълбоко съжалил за стореното. Налегнали го тежки угризения, които не му давали покой, не можел нито да спи, нито да яде, нито да помисли за нови нашествия. Отдръпнал се от братята си, обвинявайки ги за своето безразсъдство. Скоро започнал да ги кори изцяло за смъртта на своя роб. Братята се разгневили. Натяквали му, че бил по-голям глупак от роба, който повярвал на думите му. Да, подигравали му се: той бил излъгал роба, докато те само предложили мнението си и то по негово настояване. Но да убие такъв безценен роб! Било чиста лудост и щом Ролф го е направил, значи е луд. Не го оставяли на мира, докато довели Ролф до такова състояние, че не можел вече да се понася, защото внезапно проумял, че те са прави.
Първо предал роба, а сетне го убил. Било му ясно, че съществува един-единствен начин да изкупи вината си. Захвърлил всичките си оръжия и отишъл сам навътре в гората. Знаел, че рано или късно някой див звяр ще го нападне и ще го довърши. Искал смъртта, всячески я търсел, за да се освободи от човека, в когото се бил превърнал.
Ларен млъкна, защото не знаеше какво следва по-нататък. Главата я цепеше и устата й бе пресъхнала от жажда. Изведнъж почувства ужасна болка между бедрата. Погледна към Мерик, защото той бе причината за страданието й. Той също се взираше в нея с неразгадаемо изражение.
Да, между бедрата я смъдеше, но тя си даваше сметка, че я боли повече от равнодушието, с което се бе отнасял към нея през деня и през цялата вечер. Тя сведе глава и зачака. Хората седяха притихнали, толкова притихнали, че й се струваше, че чува как гъстият дим се вие към дупката в сламения покрив. Бяха недоволни от разказа й. Сега ще започнат да я замерват с разни неща. Ще поискат Деглин да се върне.
В този момент се надигнаха стонове и жалби, настоявания да продължи, но тя просто им се усмихна и поклати натежалата си глава.
— Много съм уморена — рече накрая. — Моля ви, трябва да прекъсна.
Сред сребърните монети, които пъхаха в ръката й, имаше и златни, а един от двамата синове на Торагасон й подари красива кована брошка.
— От майка ми е — каза й той.
Тя се опита да му я върне, но той я мушна в ръката й и затвори пръстите й.
— Искам да я вземеш, Ларен.
Тя го изпроводи с поглед, докато се отдалечаваше. Дори не помнеше името му. Не бе на повече от петнайсет години, но щеше да стане едър като всички проклети викинги и рус, с очи, сини като лятно небе.
Колкото до Лета Торагасон, тя застана пред Ларен и й се усмихна. Усмивката й бе изпълнена със злоба.
— Слушай какво ще ти кажа — рече накрая тя. Протегна ръка, сграбчи Ларен за китката и я дръпна по-близо. — Хич не си въобразявай, че ще ме победиш, защото тая няма да я бъде. Все ми е тая, че Мерик те използва. Ти си робиня, нищо и никаква курва, и за друго не те бива. Той е мъж и аз му се възхищавам, защото не се опитва да ме опозори, като се напъха в леглото ми, преди да сме се оженили. Ти си просто съд за похотта му. Приемай го сега в себе си, защото скоро, щом се венчаем, той ще те продаде и няма да се налага да виждам повече грозното ти лице. — Тя млъкна и се усмихна още по-широко. — О, да, ще те продаде, защото аз ще го поискам от него като сватбен подарък. Кой знае. Може би баща ми ще те купи и ще прекараш жалкия си живот, като му разправяш приказки.
Тя отблъсна китката на Ларен и тръгна, а Ларен зяпна подире й.
— Тя е права.
Беше Ерик, който бе чул думите на Лета.
— Ти си само курва на Мерик и това ще свърши веднага, щом се ожени за тая малка глупачка. Мерик смята, че един мъж трябва да бъде верен на жена си, стане ли му тя съпруга. Той мечтае да намери жена, която да бъде такава, каквато беше майка ми към моя баща. С тази няма да се получи. Известно време ще спи с Лета, дори ще й бъде верен, после ще разбере, че му дава твърде малко, и ще започне да търси други, както се случи с мен. Сарла е различна от Лета, но в много отношения двете си приличат. Да, по-добре повярвай на Лета, на мен също. Мерик ще те продаде, щом се ожени. Но за теб ще е все едно, Ларен, защото вече няма да си тук. Ако си мила с мен, не ще позволя на Мерик да те продаде на стария Торагасон. Аз ще те купя и ще те задържа при себе си, когато Мерик се ожени за Лета и иде да живее в долината Бергсон.