— Ларен!
Мерик се приближи към нея. Кимна на брат си и рече:
— Разказът ти бе лишен от сила и жар тази вечер. Може би ги пазиш за мен. Дано да е така, иначе ще бъда крайно недоволен. Ела сега, искам да те имам.
Ларен долови смях. Леко се извърна и видя, че Лета се киска в шепата си. Зърна огромната ръка на Мерик, протегната към нея. Бавно пъхна своята в неговата и го последва навън от общото помещение.
Той пусна ръката й в мига, в който се озоваха в спалнята. Изобщо не я погледна, просто започна да се съблича. Докато смъкваше ризата си през главата, рече с приглушен глас:
— Ти каква си, Ларен? Дъщеря на търговец? Племенница на гостилничар? Знам, че не си била робиня преди две години. Прекалено горда си и беше девствена, а едва ли би могла да се съхраниш до тази възраст, ако бе обратното.
Тя не продума.
Когато остана съвсем гол, той се обърна и я видя да седи до крайчеца на леглото, напълно облечена, с ръце в скута. Гледаше го втренчено, първо, плоския му корем, обрасъл с меки руси косми, после по-надолу. Лицето й бе поруменяло, устните — полуотворени.
— Престани да ме зяпаш — каза той, вбесен до крайност, задето го подлага на подобно изпитание. — Да не си си загубила ума? Толкова ли бързо забравяш какво ти сторих снощи? Събличай се и лягай да спиш. Сигурно още твърде много те боли, за да те обладая пак.
Тя не се помръдна. Членът му започна да набъбва, не можеше да го възпре — все едно да спре изгрева на слънцето.
— Да не искаш да изтърпиш снощното мъчение?
Тя поклати глава, без да отрони дума.
— Тогава престани да ме зяпаш, дявол да те вземе! Изиграх си ролята пред Ерик, а сега просто искам да спя.
Членът му стърчеше напред, твърд и възбуден. Сърцето му биеше до пръсване, желаеше я до болка.
Тя се взираше в лицето му, но когато изстена, той разбра, че отново е зърнала слабините му. Ала премълча и се изтегна в леглото.
В спалнята стана тъмно, понеже тя бе угасила газената лампа. Долови шумоленето на дрехите й, но не се помръдна.
— Историята ти беше доста странна. Питам се дали не е нещо повече от обикновена легенда?
— Не, Мерик, най-обикновена легенда е. — Сякаш го чуваше как разсъждава в тъмнината, измъчван от въпроси за нея и Таби. Опита се да го разсее и промълви: — Лета ми каза, че не възразява да бъда твоя курва, докато можеш да ме използваш. Предполагам, че имаше предвид, да се поупражняваш върху мен за повече опит, но аз не мисля, че се нуждаеш от такъв. Е, току-виж си извлякъл някаква полза от снощи, но не съм сигурна.
Той си пое рязко дъх. Добре го беше разсеяла, няма що. Надяваше се да не я удуши. Тя продължи с подигравателен тон:
— Представих си, че съм нещо като мишена, а ти се устремяваш към мен като огромен меч. Не пропусна целта, макар че попадението не бе съвсем точно, имам предвид мишената, разбира се. Вероятно мечовете не са много придирчиви, стига да разполагат с цел. Във всеки случай, тя е доволна, че ще мога да ти предоставя тялото си, докато двамата се ожените.
— Тя е по-голямо дете и от Таби. — Беше ядосан на себе си, че бе отговорил така на Ларен. Намеренията му спрямо Лета бяха единствено негова работа и на никого другиго. — Понякога — добави той — повечето жени са като децата.
Претърколи се по гръб и се втренчи в мрака. След доста време се обади, борейки се със себе си да не обръща внимание на намеците й, но разбра, че не може.
— Не ми харесва обидното ти сравнение. Каква е тая глупост — ти мишена, а аз, меч? Какво искаш да кажеш с това, че се нуждая от повече опит?
— Искам да кажа, че попитах Сарла как се съвкупяват мъжът и жената. Тя ме увери, че след първия път не боли, а дори и първия път не е страшно, ако мъжът е нежен и опитен. Отначало било приятно, каза тя, после млъкна и не добави друго. Значи, може би ти трябва повече опит, Мерик. Поне за първия път.
Той усети ядно раздразнение към нея или по-скоро към себе си. Бе се държал като дръвник.
— Още ли те боли?
— Да.
— Няма да се упражнявам повече върху теб, докато не оздравееш напълно и не си готова да ме приемеш с подобаваща покана. А сега, престани с твоите проклети обиди. Да, обиди са, нищо, че ги прикриваш с тънки хитрости.