Беше ужасно гладна. Подуши гъстия говежди бульон още преди да чуе как Клив пристъпва в тясната стая. Устата й се напълни със слюнка.
— Ще лежиш по корем, а аз ще ти сложа възглавница под гърдите, за да те повдигна.
Скоро той взе да гребе с лъжица горещия бульон и да го излива в устата й. Сгряваше я отвътре чак до мозъка на костите. Усети как от него й се замайва главата, а тялото й се стопля и заяква. Но знаеше, че това е просто илюзия, организмът й щеше да я предаде на първата крачка, защото твърде дълго го бе обричала на лишения.
Яде, докато купата се изпразни. Изви очи към лицето на Клив.
— Искам още.
Той поклати глава.
— Не, ще повърнеш, ако хапнеш повече. Траско разбира от тези неща.
— Чудно ми е откъде. Та той изглежда така, като че цял живот не е спрял да яде.
Знаеше, че Клив е прав, ала червата й продължаваха да къркорят и тя пет пари не даваше дали ще повърне, или не. Само да хапнеше още мъничко от този бульон.
— Сега трябва да поспиш, туй ще е най-добре за теб.
— Кое време е?
— Обед.
— Много си грозен, Клив. Какво са ти сторили?
Той притихна, но после се засмя. Смехът му прозвуча дрезгаво и грубо — очевидно отдавна бе забравен.
— Случката заслужава да се чуе, достойна е да разплаче всяка жена и да накара всеки мъж да въздиша от завист. Да, от такива истории душата мигом изхвръква.
— Причиних ти мъка. Извинявай. Да не би някой да е посякъл лицето ти като малък?
— Имаш остър поглед, момиче. А сега мълчи.
— А ти имаш красиви очи. Едното е златно, а другото — синьо. По нашия край мнозина биха те сметнали за дяволско изчадие.
Той изсумтя и я зави до кръста.
— Ако бях дяволско изчадие, да не мислиш, че щях да бъда роб на Траско? Не, ако обладавах такава сила, сега щях да властвам над проклетия Киев. Онова, което виждаш в мен, е само пример за живота и нравите на хората, нито повече, нито по-малко. Поне съм сит и ребрата ми, не се броят. А в момента ти си по-грозна и от мен.
— И смърдя по-лошо.
— Да, и това е вярно. — Клив млъкна и потърка брадичка. — Много ли те боли?
— Вече не толкова. Балсамът е чудотворен.
— Тъй е, защото майката на Траско е магьосница. Дори арабите се боят от нея. Ходи при тях, когато си ще, и никой не смее да й забрани.
— Ти си добър с мен. Ако нямаше този белег, щеше да си красив. Косата ти е златиста като на бог и тялото ти е хубаво сложено.
— Мъча се да ти помогна, момиче. А сега замълчи. Траско ми заповяда да се грижа за теб. Да, никак не ми приличаш на робиня. Да не би Траско да е прав? Родителите ти не са ли роби? Кръвта ти различна ли е от моята?
Тя го погледна и отвърна бавно:
— Имам малко братче, Клив.
— Да, и аз имах едно време, много отдавна, само че той беше по-голям от мен и него го продадоха, а мен — не. Вече не си спомням лицето му.
— Тогава ще ме разбереш. Трябва да го спася.
Клив се разсмя с непринудена веселост:
— Момчето няма да загине тук, не и в Киев. Не, ще го продадат на някой арабски търговец от Миклагард или дори по на юг и ще го използват. Да, няма да те лъжа за какво, но няма да е толкова зле. Ще го преживее.
— Съжалявам, че са те използвали по този начин. Но не мога да позволя това да се случи на Таби.
— Нищо не можеш да направиш. Ти самата си робиня. Все едно дали в жилите ти тече царска кръв. Сега си нищо, повече от нищо, една пионка в безкрайните игри на Траско.
— Говориш прекалено добре за жалък роб, Клив!
Той й се ухили.
— Господарят, на когото служех, ме образова. Доставяше му удоволствие да философства с мен, докато ме обладаваше. Освен това щом се наситеше, обичаше да се излежава, да си играе с косата ми и да ми разправя за елините и за странните им обичаи. Дръж си езика зад зъбите, момиче, иначе и чудотворният балсам не ще може да те изцери. Ще ти извадят душата от бой, ако не си мериш думите.
Тя се напъна да мисли, но се отказа и изломоти сънено:
— Да, прав си. Ще го забравя. Какво е едно малко момче? За никого нищо.
При тези думи Клив се намръщи. Дори след толкова кратко време знаеше, че те не прилягат на хилавите, изранени рамене. Но премълча. Стана и се загледа в гърба на момичето.
— Вече не кърви. Траско каза, че мога да те изкъпя на сутринта и да ти дам чисти дрехи. Ще дойде лично да провери. Внимавай какво дрънкаш.
— Ще е хубаво да се преоблека — рече момичето, но не продължи.
Все така намръщен, Клив добави:
— Не ще поиска да те види гола, защото не си пада по момчета, тъй че за известно време ще бъдеш в безопасност, но не съм убеден, че ще приличаш кой знае колко на момче, като се изкъпеш.