Ларен не съзнаваше, че стои като истукана и зяпа втренчено съпруга си, без да мърда, с разтворени устни и ококорени очи, приковани в лицето му.
Той спря пред нея и повдигна брадичката й.
— Това е само началото — промълви той, наведе се и я целуна. — Само началото.
— Винаги ли ще бъдеш такъв с мен?
— Да, както и ти с мен. — Отново я целуна, нежно, леко и прокара език по очертанията на устните й. — Трябваше да идем заедно в банята. Следващия път непременно ще го направим. Ще те сложа на скута си с лице към мен и ще те повдигна така, че да ме поемеш в себе си. Мисля, че ще ти хареса.
Гърдите я заболяха от копнеж. Наклони се към него. Чувствата й бяха изписани съвсем явно на лицето й и той се запита с какво ли е заслужил този невероятен късмет.
— Снощи се представи добре, жено. Много съм доволен. — Докосна я бегло по гърдите, просто не можа да се въздържи, и бързо отстъпи назад.
— Въпрос на опит, Мерик — отвърна тя и опита да се усмихне, но така бе разлюляна от желание, че жадуваше само да я прегърне, да я гали и целува. Да усети устните му върху своите, езикът му да милва нейния и това да я накара пак да се наклони напред.
Той си пое рязко дъх, обви раменете й с ръце и я спря.
— Не мога да ти угодя сега, макар да искам — боговете са ми свидетели, че страшно искам.
Олег се приближи на няколко крачки от него и зачака.
— Когато си готов, Мерик, ще поговорим с всекиго от хората ни. Не бива да отлагаме повече, защото спомените се замъгляват и изтриват.
— Да — рече Мерик, целуна я още веднъж и се отдалечи.
— Ще разпитват всеки поотделно, за да разберат кой къде е бил, когато са убили Ерик — поясни Сарла.
Ларен не каза нищо. Внезапно й хрумна, че мъжът, който е повалил Ерик, едва ли ще признае вината си драговолно. Не, навярно е обмислил всичко предварително и си е съчинил приемливо оправдание. Мъжът или жената. Една жена също би могла да удари Ерик с камък.
Проследи с очи новия си съпруг, който крачеше снажен и решителен до Олег. Устните й още пазеха топлината и сладостта на неговите, а тялото й тръпнеше от наслада. Ненадейно се отрезви, умът й се проясни и избистри. Обзе я дълбок страх от неизвестния мъж или жена, който я бе подминал на пътеката, убеден, че вината ще бъде хвърлена върху нея. И тогава съвсем внезапно си даде сметка, че не е била в пълно безсъзнание, когато това е станало. Видя го как се надвесва над нея и се взира, после се изправя усмихнат. Без звук, само с усмивка. Да можеше да го зърне. О, но бе сигурна, че е мъж, защото мълчаливата му усмивка бе ясно запечатана в ума й.
Трябваше да намери Мерик.
„… Принц Ниниян бил изчезнал без следа. Кралят не бил на себе си от скръб. Оттеглил се в постелята си, отказвайки всякаква храна и вода. Три дни лежал омаломощен и равнодушен към себе си, към кралството, разяждан от чувство на вина. Бил загубил Ниниян, провалил се и не заслужавал да живее. Не успял да опази детето, което било неговото бъдеще, той го погубил и съсипал.“
„Изведнъж забелязал смътна сянка зад светлината от свещите. Вторачил се в нея, зяпнал от слисване и ужас, защото сянката започнала да расте и да става по-плътна, докато накрая се превърнала в човек. Бил викингски воин, стиснал огромен меч, облечен в груба меча кожа, със злато — кован шлем на главата и с красиви, поразително сини очи. Воинът вперил взор в него и заговорил, а словата му преливали от презрение: «Престани да скърбиш. Ти си крал. И ще се държиш като крал. Ако не го сториш, дъщерите ти ще вземат насила властта след смъртта ти и ще сложат на трона тъпите си, малоумни мъже. Всъщност знам, че съпругът на Хелга, Фром, ще заеме мястото ти. Магиите на Хелга са по-силни от тези на Фърлан. Фърлан и мъжът й Кардъл ще умрат от отравяне. А сега се вдигни и поеми задълженията си. Яж и пий, докато възвърнеш силите си. Окъпи се и се премени. Бъди отново такъв, какъвто трябва».“
„Но с Ниниян, моето хубаво момче, какво ще стане с него?“
„Аз ще го доведа. Когато се върна с него, ще се погрижа дъщерите ти и техните съпрузи да си получат заслуженото.“
„Значи Ниниян не е мъртъв?“
Воинът поклатил глава, а златният му шлем отразил пламъка от свещта и заискрил ярко и ослепително като пладнешко слънце.
„Но кой си ти? Откъде са ти известни тези неща?“
Викингът отвърнал: „Стани и се приготви да посрещнеш Ниниян. Внимавай с дъщерите си и техните съпрузи. Пази се от Хелга. Тя призова демоните да убият Ниниян. Ще се опита да стори същото и с теб.“
Кралят скочил от постелята. Почувствал се млад и неимоверно силен, напълно забравил за отшелничеството си. Понечил да докосне воина, но щом пристъпил към него, той сякаш се отдръпнал от него, въпреки че не бил помръднал. Въздухът се стелел неподвижен и топъл и воинът като че започнал да се стопява, докато заприличал на прозрачно копринено було, после се превърнал в сянка и накрая съвсем изчезнал.