— Двайсет и шест — прошепва тя приглушено.
Спирам и прокарвам пръсти по кожата й, после я ущипвам. Коленича до нея и разтварям бузите й, вторачен в забранения плод на влагалището й.
Искам Лора да се изпразни, но не мога да прекъсна играта. Нанасям последните удари с дебелата кожена бухалка, чиято лъскава повърхност е прекалено жизнерадостна за ужилването, което причинява. Гласът на Лора се издига и спада, докато ръката ми прави същото. Задникът й вече съперничи по червенина на устните й.
Ако вместо нея беше Еванджелин, просто щях да смъкна ципа на джинсите, да застана зад нея и да набутам члена си в чакащата дупка. А тя щеше да се стегне около мен и очите й да се изпълнят със сълзи, докато аз установявам възхитено как жегата от тялото й се влива в моето. После щях да излея горещата си лава в тесния й тунел, в наистина вулканично изригване. Но това е Лора, партньорката ми в игрите, играчката ми.
И тъй като е тя, а не приятелката ми, ще трябва да изчакам и да онанирам, когато си тръгне. Но тя не може да чака и двамата го знаем.
— Легни по гръб — заповядвам.
Нужни са й няколко секунди, за да се настани. Опитва се да свали бикините си, но хващам ръката й.
— Задръж ги — казвам, като ги смъквам до глезените й.
Заставам между краката й, а надървеният ми член се опитва да смъкне ципа ми. Преди Лора беше колеблива и само докосваше клитора си от време на време, като се отдаваше на истинска мастурбация след около половин час.
Сега обаче се захваща веднага с нея. Набутва три пръсти дълбоко във влагалището си, а с другата си ръка стиска силно зърната си.
— Точно така! Чукай се, Лора. Това е наградата ти за понасяне на наказанието като добро момиче, макар да закъсня много и да си лоша до мозъка на костите си.
Обичам да я наказвам и награждавам, да посея семената на съмнението в нея, за да ми даде причина да продължа да я пляскам.
— Представи си как членът ми се плъзва в устата ти. Аз съм върху теб, ръцете ти са вързани над главата ти, а устните ти са разтворени и готови. Приятелката ти, Кайра, те чука с вибратор, а пенисът ми е в устата ти. Ти не можеш да помръднеш, но се наслаждаваш на факта, че две от дупките ти са запълнени.
Усещам, че думите ми я възбуждат, тъй като пръстите й се свиват, лицето й потръпва, а очите й се отварят и ме поглеждат. После, когато удоволствието се засилва, се затварят отново. Чакам триумфално да видя оргазма, който я понася и я кара да се гърчи. Пускам я и оставям бикините й да се изплъзнат настрани. Страхотно съм възбуден и ужасно ми се иска да я докосна и да й помогна да стигне до края.
Тя ми подарява бикините си, сувенир, който да ме радва до следващия път, малка тайна, компромис между верността ми към Еванджелин и неутолимия ми копнеж по Лора и сладкия й задник.
— Следващата седмица в шест, нали? — питам, когато тя обува гигантските си обувки.
Лора кимна. Стисвам брадичката й и се вторачвам в очите й.
— Не закъснявай или наистина ще си получиш заслуженото — предупреждавам я строго.
Но не мога да я уплаша, защото, независимо колко закъснява, изпитвам непреодолимо желание да я напляскам и копнея по задника й дори когато пред очите ми са извивките на
любимата ми.
И независимо какво използвам върху Лора, когато е наведена, нито колко жестоко я шамаросвам, тя знае кой всъщност държи бухалката във връзката ни. Настанила ме е точно там, където иска — над нея с вдигната ръка и твърд член. А честно казано, това е мястото, където искам да бъда.
ДЕТСКА ПОЗА
ДАУИ РАИЪН
Винаги съм смятал, че тя носи най-красивото име. Дори преди да се влюбя в нея, името ме привлече и бях свършен. Все още не мога да го кажа, без да изпадна в носталгия, или да го чуя, без да замълча и да се засрамя като пубер, ужасен, че говорещият може да прочете мислите ми и да разбере, че все още съм влюбен след всички изминали години. Връзката ни беше велико нещо за мен, все още е, като митично преследване на любовта, което тормози сърцето завинаги. Следобедът, когато се сбогувахме, си тръгнах и суеверно продължих да гледам напред. Исках да се обърна и да я видя как плаче, но не можех да рискувам да накарам земята да я погълне и да я отнеме от мен завинаги. Можех да се върна някой ден и да се видим отново. Изминаха пет дълги години и отчаяното желание все още ме тормозеше. Преживях и други истински връзки, полагах усилия в кариерата, опитвах да се науча да свиря на китара, да рисувам, да направя музикален синтезатор съвсем сам — монтаж от много преживявания, които изглеждаха вълнуващи, и когато потъна в спомени харесвам видяното. Хубави богати сцени, напомнящи за Керуак. Живях откак Лили… Лиииилииии… Лиииииилиииии… всъщност не.