Ако някой ми беше казал, че следващия път, когато видя Лили, тя ще е на колене на пода, с вирнат във въздуха задник, изпълняваща нещо, което прилича на акробатика в забавен кадър, щях да се изпълня с еротично очакване. Щях да подготвя духовити и язвителни забележки и вероятно щях да запазя добрата си физическа форма, да се откажа от марихуаната и мексиканските тестени изделия. Все още щях да съм красивият млад Адонис, в когото тя се влюби и за когото плака. Но никой не ми каза и макар да видях Лили в секси поза, единственото ми желание бе да се пробода в сърцето и да изтръгна шибаното нещо от гърдите си. Земята не я беше погълнала, тъй като се намираше точно пред мен. Великолепна, стегната и гъвкава фигура, бяла, руса, без никакви тлъстини. Беше превъплъщението на онова, което си представяме, когато говорим за здраве и красота. Образ от реклама на кисело мляко.
Натъкнах се на нея в студио за йога и тай чи в центъра на града. Бях се върнал в Бостън да уча право, последно усилие да затвърдя съществуването си и да се насоча нанякъде. Това бе първата ми година и вече си мислех да се откажа и да се върна в профсъюза. Предишната година бях работил за кампанията на „Справедливост за чистачите“, най-вече правейки щампи на тениски и пушейки марихуана в тоалетната. Преструвах се на силно заинтересован. Поне в правния факултет наистина изпитвах интерес. Държах да не съм най-глупавият, мързелив и грозен тип в залата. Бях почти сигурен, че се провалям. Интересувах се от чукане. Бях се превърнал в нещо като развратник, не нарочно. Когато ставаше дума за жени, се проявявах доста късогледо. Може би заради възрастта ми или невярата ми в Бога, или каквито и да са други културни заболявания, от които човек страда в наши дни, но единственото, което исках, бе да забия глава между два крака, да вляза в тунела и да изскоча оттам навреме. Мамка му Вероятно може да се каже, че бях неспокоен и неудовлетворен. Истинската любов за мен започваше и свършваше с Лили. Не бях убеден какво точно представляваха останалите ми връзки. Мисля, че нещо приключи и за нея в деня, когато заминах, защото не след дълго тя влезе в йога студиото, за да прочисти мозъка си и да
излекува сърцето си и никога не си тръгна.
В нея имаше нещо, което не бях приел сериозно. Спомням си я как четеше „Селестинското пророчество12“ и ме обвиняваше, че съм енергиен вампир, но си мислех, че се шегува. Оказа се обаче, че е говорела напълно сериозно. Лили беше откачена на тема „Нова ера“ и както самата тя се определяше, бе „мисионерка, монахиня и работохоличка“ Работеше седемдесет часа седмично в студиото, продаваше кичозни будистки украшения и безполезни мехлеми, популяризираше холистиката и мистицизма, ядеше само кафяв ориз, не правеше секс, спеше по пет часа на нощ на постелка на пода, лишаваше мозъка си от мечти и кислород и дори живееше във фитнес центъра „Нова зора“ от четири години. Лили беше в секта.
Фитнес „Нова зора“ не беше типичната секта. Обичайните показатели отсъстваха. Нямаше водач от мъжки пол с дълга коса, привличащ сексуално членовете. Нямаше изолирано имение или зловещо очакване на Армагедон—, нямаше печатни памфлети, провъзгласяващи края на света. „Нова зора“ имаше студиа навсякъде и предлагаше безплатни курсове и лечебни сеанси на посетители, които идваха за първи път. Имаше си бизнес модел и легионите й, лоялни и себеотдадени като всяка друга група религиозни откачалки, бяха целомъдрени продавачи, твърдо решени да постигнат добра печалба за центровете си. Бяха усмихнати, дружелюбни, привлекателни младежи, които приветстваха всеки с отворени обятия.
Трябва да призная, че никога не съм се интересувал от йога. Отидох на курса само защото беше безплатен и заради рекламата, която видях в „Старбъкс“. На нея имаше снимка на красива брюнетка в бял лен, седнала в поза „Лотос“ и ухилена замечтано. Беше черно-бяла и не много добре заснета, но се виждаха очертанията на интимните части на момичето. Купих си чифт пантофи за тай чи и взех влака до Копли.
„Нова зора“ бе сгушена между книжарница „Барне и Нобъл“ и „Бъргър Кинг“. Със същия успех можеше да е „Кървс—“, видеотека или приют. Бях посрещнат от момиче с бръсната глава и фигура на сърна, не по-възрастно от двайсет и пет години. Името му беше Дейзи. Дейзи разтри раменете ми, провери чакрата— ми и ме поведе към задна стаичка за консултация. Настани ме върху синя гумена постелка, която миришеше на потта на милиони вегетарианци. Нагласи крайниците ми, все едно че бях разпънат на кръст, и постави вибриращо устройство с бъбрековидна форма на корема ми, после на гърдите, разочароващо избягвайки зърната, после го прокара по вътрешната част на бедрата ми, по прасците и надолу до ходилата.