— Чакай, Лили — спрях я. — Трябва да знам нещо. Отдавна ми се иска да ти задам един въпрос, макар да не съм убеден, че държа да узная отговора.
— Можеш да ме попиташ.
— Е, просто трябва да знам, защото… ами… през цялото това време се тормозех, че не знам… Преди всички тези години бях лудо влюбен в теб, но никога не разбрах дали и ти изпитваше същото.
Лили наклони глава с маниера на изпълнен със съчувствие лечител и се усмихна. Очите й бяха небесносини, но погледът й напомняше на два бурни водовъртежа, поглъщащи действителността и изплюващи я подредена по друг начин.
— Мислех, че никога няма да спра да плача — каза тя. — Но просто съм си такава.
Тя се надигна, докосна лицето ми нежно и ме целуна по бузата. После каза с тона на Кетрин Хепбърн:
— Довиждане, любовнико.
Разплаках се. Не див рев, само няколко сълзи и тъжно изражение на лицето ми.
Лили се засмя.
— Ето — каза тя и се завъртя да си тръгне.
— Чакай, Лили — извиках. — Трябва да узнаеш още нещо.
— Какво?
— Не обичам подмишниците си! — изкрещях. — Всъщност мразя ги. Фантазирам как ще ги отрежа и изхвърля от тялото си. Изпитвам същото и за останалите си части. Не мисля, че в тялото ми има нещо смешно. Мъчи ме ужасна болка. Будя се сутрин и се мразя. Представям си как стената ми е пробита от бормашина, която пробива и главата ми. Това е
единствената мисъл, която ми носи някакво облекчение. А в това няма нищо смешно.
Лили се ухилва, изпраща ми въздушна целувка и излиза.
Чувам щастливата двойка на съседната маса как се подсмива на думите ми. Промърморвам под нос да вървят на майната си. Келнерът пристига и си поръчвам пържени банани и сладолед със зелен чай. Отначало си помислих, че ме е обзела параноя, но вече съм сигурен, че един от облечените в лен корейски учители се мотаеше из суши ресторанта, като се преструваше, че не ни наблюдава. Тръгна си заедно с Лили, нещо като придружител или надзирател. Потопих банана в топящия се сладолед и се зачудих дали да не отида до тоалетната, където да мастурбирам. Бях неутешим и разстроен.
Не възнамерявах да се върна в „Нова зора“, но следващата седмица се усетих, че вече бях платил петстотин долара за три месеца. Може би Дейзи още не бе достигнала целомъдрената фаза в сектата и все още имах шанс. Най-важното бе, че още усещах любовната енергия, която ме свързваше с Лили. Не знаех какво да кажа или направя, когато я видя, просто копнеех да съм до нея. Това бе единственото, за което мечтаех през последните пет години.
Този път си занесох лична постелка за йога и по-леко горнище. Дейзи стоеше на рецепцията и с делови вид подреждаше папки. Приближих се и я поздравих.
— Помниш ли ме? — попитах.
Тя наклони глава и се намръщи леко.
— Да, мисля, че те помня — отговори. — Имаш ли нещо против да изчакаш тук за секунда?
Завъртя се и влезе през врата, на която пишеше „Само за персонала“. Върна се с познатата ми от рекламата в „Старбъкс“ брюнетка. Вторачих се в нея зашеметено. Дейзи бе довела звездата на фитнеса да поговори с мен.
Поздравих я, но брюнетката не ме приветства въодушевено. Очевидно бе американка, вероятно от ирландски произход, но говореше по накъсания начин като корейските учители, с които работеше. Наклони глава, прехапа долната си устна и каза:
— Не те искаме.
Не бях сигурен какво точно имаше предвид.
— „Нова зора“ не те иска за клиент — уточни тя.
— Но аз платих за три месеца — възразих.
— „Нова зора“ ще ти върне парите — успокои ме тя. — Но сега ще те помолим да си тръгнеш.
— За какво, по дяволите, говориш? — избухнах. — Къде е Лили? Какво стана с Лили?
— Прехвърли се другаде. Не иска да бъде отвличана от пътуването си. Караш я да плаче и не може да спре. Отнемаш енергията й. Страхуваме се, че имаш лоша енергия. Не си готов за нашите методи.
— Мислех, че това е студио за йога, където всеки може да дойде. Наруших ли някакви правила?
Почувствах се обиден.
— Дай ни десет хиляди долара и отиди в пустинята, за да медитираш с учителите, тогава може да променим мнението си.
Казах й, че не е с всичкия си и си тръгнах. Бях бесен. Зачудих се дали бих могъл да предприема законови действия срещу тях. Съдирах рекламите им по стълбовете и реших да се върна в „Старбъкс“ да унищожа и тези, които са там. Но когато стигнах, видях нова реклама и се разплаках като бебе. На снимката бе моята Лили, направила мост и носеща се в космоса между Сатурн и Юпитер. Отдолу имаше надпис: „Бъди господар на собствената си вселена. Присъедини се към фитнес клуб «Нова зора» днес.“