След всичко това, как щях да го наричам „професоре“? Но пък никога не го бях наричала нищо друго. Всъщност никога преди не бях говорила с него, макар да го бях зяпала дълго време.
Той се засмя притеснено, но очите му още искряха.
— Наричай ме по име — каза нежно.
— Джордж — промълвих. — Джордж.
— Джулия — отвърна той и хвана ръцете ми.
Наведе се и ги целуна. Невероятно интимен момент. Устните му по дланите и кокалчетата ми.
Целуваше чудесно, решително, с топли, сухи устни. Помислих си, че сигурно е било страхотно, когато е можел да те положи на леглото и да те изчука. Дяволът ли те ревнуваше, Джордж?
Най-после той зарови лице в ръцете ми и се притисна в тях.
— Джулия — прошепна той. — Джулия.
Никой мъж досега не бе произнасял името ми по този начин. Нещо като съд, в който можеше да сложи всичко.
Знаех, че онова, което искаше да вложи в момента, бе значение. Нали и аз изпитвах същото? Исках да му кажа толкова много неща, когато се опитах да изрека името му за първи път. Щеше да ми се наложи да измислям думите, защото те не съществуваха, но сега си мислех, че ще успея.
Вече знаех повече. Щеше да ни се наложи да се борим. И двамата. Но вярвам, че и той бе научил нещо за това, като се има предвид начинът, по който бе живял. Що се отнася до мен, бях тренирала за дълги пътешествия и усъвършенствала издръжливия си мозък чрез дълги нощи четене на проза, която само можеше да ме отдалечи още повече от онова, което писателите се опитваха да предадат.
— Джулия — каза той отново с дрезгав глас.
— Шшшт — спрях го и погалих косата му — По-късно. По-късно. А сега… позволи ми да видя очите ти.
Единствената светлина в стаята.
Странно. Дори не знам вече къде бе започнало всичко това.
Не знам колко дълго останахме така. Но това е, скъпи професор Май, причината, поради която не се върнах в клас, в нито един от класовете, и се отписах от колежа. Надявам се да ме разберете. Моля, приемете това не като проект, а като доказателство, че онова, на което антропологията ни учи, надминава относителността на външните преживявания и стига до тази на вътрешните. Откритото от изследователи като Майа Дерън може да бъде намерено в коридора. Бях отишла далеч, за да намеря нещо повече от онова в книгите.
П.С. В случай, че се чудите, професор Шепърд получи ВНППД.
ПОВЪРХНОСТ
КРИСТИНА РЛИТ
Беше началото на май и плажът бе безлюден. Майкъл го предпочиташе такъв. Седнал на плажа в Нагс Хед, Северна Каролина, зачетен в последния трилър, той приличаше на доволен ерген, какъвто би трябвало да бъде, само дето продължаваше да чете една и съща страница, тъй като мозъкът му непрестанно се връщаше към момента, когато можеше да се върне на работа и към живота.
Тогава я видя.
Много красива. Тъмна коса се спускаше до раменете й, дълги крака танцуваха по пясъка. Отне му една минута да осъзнае, че тя гони две малки тъмнокоси деца.
Беше минало толкова дълго време, откакто бе ходил на среща за последен път, че бездруго нямаше да знае как да подходи към нея. Не, нуждаеше се само от почивка и спокойствие. Цял месец от нищо друго освен собствената му компания. Лекарят му го беше наредил. Трябваше да е прекрасна ваканция, но му се струваше ужасна. Почивката не беше част от живота му, но пък същият този живот се забавлява, като го срита в топките точно когато си мислеше, че е на върха на света.
Майкъл се скри зад тъмните си очила и загледа красивото момиче на плажа. Нямаше значение, че може би бе на половината на неговите години и си играеше с две деца, които сигурно бяха нейни. Може би имаше и съпруг, който бе едър тъп здравеняк. Беше сладка и сексапилна и членът му се надърви, докато я наблюдаваше как гони червена плажна топка към морето. Малко гориво за фантазиите нямаше да му навреди. Ако не можеше да прави секс, можеше поне да си мечтае.
Видя я отново на следващия ден и този път и съпругът й бе с нея. Оказа се прав за него — беше мускулест и приличаше на манекен, също като жена си. Изглеждаха идеалното семейство, но рядко се поглеждаха или си говореха, а когато го правеха, очевидно бе реакция от действията на децата.
Децата и съпругът носеха бански костюми. Малкото момиченце бе в ярколилав бански, а бащата и синът — в еднакви жълти шорти. Жената обаче носеше шорти и широка розова тениска. Тениската висеше над шортите. Изглежда имаше великолепно тяло и Майкъл се зачуди какво ли крие. Погледна собствената си бяла тениска и черния си бански и поклати глава. Трябваше да се върне на работа, за да спре да размишлява над живота на непознати хора.