Последва я в къщата, която бе същата като неговата. Кухнята се намираше вляво, всекидневната гледаше към океана, само камината бе на различна стена от неговата.
Къщата беше тъмна и това я правеше по-интимна.
— Искаш ли кафе? Тъкмо го направих.
Майкъл не искаше кафе. Изпитваше желание да я привлече към себе си и да усети тялото й. Но кимна любезно.
— Разбира се. Звучи чудесно.
Кейт влезе в кухнята и се върна с две огромни керамични чаши. Седна на стола до прозореца, а той се настани срещу нея. Пиха кафето си безмълвно в продължение на няколко минути, загледани през прозореца към океана.
— Къде е. — внезапно той осъзна, че не знаеше името на съпруга й. — Къде са всички?
— Отидоха до Вирджиния Бийч за уикенда. Свекърът и свекърва ми живеят там.
— А ти защо не отиде?
— Не се чувствах добре. Мислех си, че два дни почивка ще ми помогнат.
Думите й прозвучаха правдоподобно, но той усети лъжата.
— Е, надявам се да не се обидиш, когато ти кажа, че се радвам, задето не се чувстваше добре.
Тя не се усмихна, но не изглеждаше ядосана.
— Аз също.
Нещо се случи. Дистанцията между двамата непознати се заличи.
Продължиха да си пият кафето, но вече се наблюдаваха един друг. Майкъл забеляза, че ръката й трепери леко. Но погледът й бе стабилен.
— Женен ли си? — попита тя накрая. — Деца?
— Разведен. От пет, не, шест години — поклати глава той. — Нямах време за деца, а
сега съм прекалено стар, за да мисля за това.
Тя остави чашата си и подви крака под себе си.
— Не си прекалено стар. Можеш да намериш по-млада жена, която ще иска да има деца с теб.
Той се потупа по гърдите.
— Коя би ме искала? На петдесет и шест години съм, оплешивявам, имам бурсит в рамото и нечие чуждо сърце.
Тя го изгледа изненадано.
— Наистина ли? Олеле.
Не бе възнамерявал да споделя всичко това и се учуди защо го направи.
— Да. Оставаше ми само един месец живот и вече бях уредил нещата си, когато сърцето се появи.
— Невероятно.
Той остави чашата на масата.
— Предполагам, че е така. Но понякога се чудя какъв е смисълът. Сам съм, не мога да правя много от неща, които правех преди, а най-хубавите ми години отминаха. Може би удължаването на живота не беше много добра идея.
Тя спусна крака на пода и се наведе към него, загледана напрегнато в очите му.
— Но си жив. А това означава нещо. Жив си!
Каза го толкова страстно, че той не посмя да спори с нея.
— Не ми обръщай внимание. През повечето време съм благодарен.
Кейт се отпусна назад, сякаш задоволена от отговора му.
— Знам. Трудно е, нали?
— Кое?
— Да разнасяш тайната на собствената си смъртност, като знаеш, че повечето хора нямат представа за това.
Майкъл не беше разсъждавал по този начин, но тя бе права. Често, когато излизаше с приятелите си, той се чудеше дали имаха представа какво бе да знаеш, че днес може да е последният ти ден. Или утре. Или пък след една седмица. Чудеше се дали въобще мислеха за смъртта. Той не го бе правил преди. Но един ден сърцето му започна да върши странни неща и той се отказа от любимите си храни, спря да играе голф и качи десет кила. Отначало мисълта за смъртта го ужасяваше, но после я прие и бе готов да я посрещне. Но сега отново я мразеше и се страхуваше от нея.
— Откъде знаеш? — попита той.
Кейт се вгледа в лицето му. Стори му се, че искаше да го запамети.
— Минах през това.
Той се канеше да я попита какво има предвид, тъй като вече бяха навлезли толкова дълбоко в непозната територия, че един по-интимен въпрос беше без значение, но тя стана. Майкъл се уплаши, че ще го помоли да си тръгне, но тя не го направи. Вместо това повдигна тениската над корема си.
Носеше чифт спортни шорти, както той бе предположил. Майкъл се изненада от контраста на бледия й корем на фона на загорелите ръце и крака. Дъхът му спря, когато Кейт дръпна тениската нагоре към гърдите си.
Не носеше сутиен. Дясната й гърда беше красива и пищна, зърното бледорозово. Но там, където трябваше да е лявата, имаше само грозен тъмнорозов белег.
Тениската скриваше лицето й, докато той я оглеждаше. Очите му се местеха от едната и гърда на другата, от идеалното към деформираното, от здравото към болното. Надяваше се, че тя вече бе напълно здрава, след като бяха премахнали болната й част.
След няколко секунди, тя дръпна тениската надолу. Лицето й беше безизразно, но Майкъл знаеше какво й бе струвало да му се покаже. Не само плътта и белега си, но и онази част, която никой не можеше да види; Уязвимостта.
Тя стоеше, гледаше го и чакаше.