Той притисна пръсти към устните й и тя ги целуна. После бавно погали бузата и врата й. Усети я да се напряга, но успокои пламналата й кожа с нежни ласки. Белегът на гърдите й бе по-хладен от околната кожа. Беше по-стар от неговия и не толкова зловещ, но все пак белег.
Майкъл се вгледа в лицето й. Видя сълзите, които се стичаха от очите й, но не се опита да спре плача й. Лежеше до нея, галеше съсипаната кожа и я оставяше да се наплаче.
Кейт се оказа права. И двамата бяха живи. И това бе единственото, което имаше значение.
ЛЕКО ОТКРЕХНАТА
ДЖЕРЕМИ ЕДУАРДС
Първо, тя започна да оставя вратата леко открехната. По-скоро затворена, но не съвсем. Достатъчно открехната, така че веселото ромолене на водопада долиташе през пролуката, създавайки тиха музика, придружаваща ивицата светлина, която виждах от другия край на тъмната спалня.
В първите няколко случая, отдадох това на небрежност. Предположих, че Бернадет бе искала да затвори вратата, но не я бе бутнала достатъчно силно. Но скоро забелязах определено поведение. Тънкият лъч светлина се превърна в надежден показател, че Бернадет е вътре и пишка. Това бе единственото време, когато вратата бе леко открехната. Статистиците биха го нарекли „съотношение едно към едно“. Ако Бернадет пишкаше, вратата бе открехната. Ако вратата бе открехната, Бернадет пишкаше.
Това ме възбуждаше. Не знаех защо ми се струваше, че пет сантиметра осветена цепнатина ме приближаваха до собствената ми съпруга, но бе така. Това бе жена, която чуках почти всяка нощ през последните три години, чиито интимни части бях изучавал, дразнил и целувал. Познавах всяка от ерогенните й зони по-добре от собствения си член. Но внезапно започнах да се възбуждам от звука на пишкането й зад открехнатата врата.
Свикнах с новия й навик и зачаках да видя дали нещо щеше да излезе от него. Дали Бернадет очакваше нещо от мен?
Няколко седмици по-късно тя започна да ми говори през пролуката. Имахме си правило да не се опитваме да говорим, когато не виждаме лицата си. И двамата бяхме израснали в домове, където членовете на семейството си крещяха един на друг от далечния край на къщата, от подножието на стълбището и дори от двора, и бяхме твърдо решени да се държим по-цивилизовано. Знаехме от ранна възраст колко лесно е да чуеш и изтълкуваш нещо погрешно, когато не виждаш събеседника си. Затова правилото ни беше, че ако трябва да кажа нещо, Бернадет не е до мен, отивах и я намирах. Тя правеше същото.
Следователно Бернадет трябваше да знае, че ако ми заговореше през леко открехнатата врата, аз инстинктивно щях да вляза в банята, за да улесня разговора ни. Все пак тя очевидно не можеше да отиде никъде в момента, така че аз трябваше да го направя.
Първият път, когато се случи, инстинктът ме подкара към банята, преди да осъзная последиците. Но когато видях жена си, елегантно кацнала на тоалетната чиния, със смъкнати надолу бикини, усетих, че навлизам в непознато пространство. Почувствах се, сякаш бях проникнал в светилище. Макар да познавах банята ни отлично, в този момент тя се превърна в свещено място на женската загадка. Мястото, където пишкаше жена.
Тя ме питаше дали бяха останали гъби. Предишната вечер сготвих гювеч и тя се чудеше дали бях употребил всички гъби. Беше логичен въпрос за шест часа вечерта, когато и двамата мислехме за вечеря. Но дали наистина ли се нуждаеше от отговор, преди да се върне от краткото си посещение в банята?
Вторачих се в краката й, изскочили изпод полата с похотлива небрежност, и внезапно усетих, че се надървям. За нищо на света не можех да си спомня дали бяха останали гъби, или не.
Макар Бернадет да бе свършила да пишка, преди да вляза в банята, тя очевидно не бързаше да отмести голия си задник от клекалото. Останахме по местата си и докато
мърморех нещо за хладилника, забелязах, че усмивката й грее по особен начин.
Най-после тя се протегна назад, за да се избърше, показвайки ми рутинна женска дейност, която никога преди не бях виждал. Направи го изключително изящно, което ме впечатли. Освен това, го направи изотзад, което ми се стори още по-секси. Усетих как пенисът ми запулсира. По някаква причина това хигиенично действие подчерта мекотата на жена ми и направи желанието ми по-нежно. Облегнах се на тоалетката, за да запазя равновесие.
През нощта, когато се любихме, мислех за видяното преди вечеря.
Постепенно цепнатината във вратата започна да се разширява. Ненужните разговори, които Бернадет започваше, се превърнаха в ритуал. При това тя ги започваше, след като привършеше с пишкането, но преди да се избърше. Не разбирах мотивите й, но знаех, че ритуалът ме възбуждаше, а Бернадет грееше. Най-после загрях, че точно това бе мотивацията.