Все още скимтях, когато чух дълбок глас откъм балкона горе.
— До шитан десу ка? Какво става?
Вдигнах глава и видях слаба мъжка фигура, облегната на парапета с цигара в ръка. Името му беше Ито, макар да не го разбрах тогава, нито през следващите няколко дена. Започнах да го наричам с малкото му име, Тошима, едва след като бяхме правили бурен секс. Но в онзи момент, с разтуптяно от страх сърце, безмълвно го кръстих „най-готиният бонбон, който бях виждала от дълго време“.
— Паяк — отговорих на лош японски. — Наистина голям. Толкова голям — добавих и протегнах ръка със свити пръсти в позата на паяк.
Ито повдигна вежди.
— Паяк?
— Много страшен паяк.
Може и да беше тарантула, но нямах речник подръка, за да потърся думата на японски.
Признавам, че отчасти се надявах Ито да слезе и да ми помогне. Нямаше да е първият път, рогато умоляващите ми сини очи привличаха хубав японец. Но Ито само ми се ухили хладно. Не само не предложи да помогне на дама, изпаднала в затруднение, но дори изглежда се кефеше да ме наблюдава как се гърча.
През следващите няколко дни си създадох навика да надничам зад пералнята, преди да си вляза в апартамента. Претърсвах и стаята си с напрегнато тяло, оглеждайки всеки ъгъл и цепнатина за следи от зловещото осемкрако чудовище. Неведнъж се събуждах с усещането, че нещо се движи по гърдите ми, но тъй като никога не намерих паяци в леглото, най-после се убедих, че неприятностите ми бяха изчезнали.
Видях Ито отново до пощенските кутии. Беше в сряда вечер след класа ми по английски в „Хитачи“ Костюмът на продавач, с който бе издокаран, и вратовръзката му ме накараха да предположа, че се прибира от работа. Изглеждаше по-изморен и възрастен отколкото в неделя сутрин, когато ми бе направил впечатление на арогантен студент. Тъмните му очи проблеснаха дяволито, когато ме забеляза.
— Да си виждала нещо страшно напоследък? — попита той.
— Не и до този момент.
Японският ми беше достатъчно добър за флиртуване, ако не съм уплашена до смърт.
Той се ухили и ме покани на пържено фиде в ресторантчето до станцията на метрото.
Зачудих се дали да му откажа. Все пак ми се бе присмял в момент на нужда. Но по някаква необяснима причина, не можах да го отблъсна. Нито тогава, нито по-късно, когато ме покани да отида на караоке с него и приятелите му, нито когато ми предложи да вечеряме в „Кауарамачи Санджо“, луксозен японски ресторант. Да, привличането бе чисто физическо. Трудно бе да устоиш на тъмните кадифени очи и гъстата черна коса. Идеално оформеният му задник и мускулестите му ръце също ме подканяха да ги проуча по-отблизо, а след две-три бири забелязах дори чара на подигравателната му усмивка.
Освен това Ито правеше нещо, което ме възбуждаше повече, отколкото всеки друг от мъжете тук. Говореше ми само на японски. Бях свикнала да съм уважаваната английска „сенсей—“, дори в леглото, но сега аз бях тази, която трябваше да търси правилна-та дума, докато той ме наблюдаваше спокойно. Дори поправяше грешките ми, при това не прекалено любезно понякога. Открих, че се кефя на това езиково надмощие, или поне тялото ми се кефеше. След една вечеря, по време на която се мъчех да се справя с разговора с Ито, бикините ми бяха толкова мокри, че се бях уплашила да не усети миризмата ми.
Определено бях готова да заменя медитацията с малко сумо на футона ми, но и след третата ни среща Ито само ми се поклони учтиво и се качи горе в апартамента си. Прибрах се у дома, смених си мокрото бельо и се проснах пред телевизора, където се опитах да реша дали да мастурбирам, или да заспя.
После на вратата се почука. Доставчиците и досадните мормони обикновено идваха през деня, а и не очаквах никакви посетители. Отидох до домофона и попитах любезно на японски кой е.
— Боку да йо. Ито.
Край на сухите ми бикини. Само звукът на ниския, леко дрезгав глас накара соковете ми да потекат. Бързо придърпах памучния си халат върху нощницата и отворих вратата.
— Забравих нещо — каза той. — Мога ли да вляза?
Никога не беше влизал в апартамента ми — какво можеше да е забравил?
Не ми се наложи да се чудя дълго. Ито ме бутна грубо към стената в коридора. Изненадах се от силата на слабото му тяло. Ръцете и краката му се увиха около мен, сякаш имаше повече от един чифт от тях. Кръстосахме погледи. Очите му блестяха в сянката и щях да се разтреперя, ако не бях прекалено зашеметена, за да помръдна.