Но Ито се размърда. Пръстите му бяха меки и влудяващи. Първо докосна бузата ми, странно нежен жест, от който по тялото ми потече ток. Ръката му се плъзна по врата и рамото ми, проникна под халата и ущипа зърното ми под нощницата. Където ме докоснеше, кожата се нагорещяваше и ставаше по-гладка, като че ли увиваше плътта ми в гореща влажна
коприна. Другата му ръка се пъхна под халата и погали задника ми.
Изстенах.
Той се усмихна и мушна пръст под ластика на бикините ми, за да погали подутите ми срамни устни. Ахнах, когато докосна клитора ми. Ито бе оставил вратата полуотворена — точно рискованите сексуални игри, от които се бях зарекла да се откажа. Но колкото повече масажираше клитора ми, толкова повече харесвах идеята да го направим тук, така че цялото Киото да ни види.
— Винаги ли се овлажняваш толкова бързо? — попита той, като вдигна лъскавия си от влага пръст.
Преди да успея да му обясня, че той бе виновен за това, започна да рисува по устните ми със собствените ми сокове, присвил очи съсредоточено, сякаш полагаше истински грим. След това се наведе и ме целуна. Първата ни целувка с вкус на китайски подправки, бира и дивото ми желание.
Той се отдръпна първи.
— Разбрах, че цяла вечер имаше нужда от това. Моля, приеми извинението ми, задето не помогнах по-рано. До следващия път — каза той и си тръгна, без дори да си направи труда да затвори вратата зад себе си.
Не бях сигурна дали да го прокълна, или да се засмея, но поне плановете ми за остатъка от вечерта бяха определени. Щях да мастурбирам. Завлякох се в стаята, проснах се на футона и вдигнах нощницата си нагоре. Ито се оказа прав. Бях изключително мокра. Цялото ми тяло бе покрито с тънък слой пот. Ръцете ми се плъзнаха по гърдите, стиснаха зърната, после продължиха надолу към набъбналия ми клитор. Лекият мляскащ звук на възбудени срамни устни изпълни ушите ми. Не можах да устоя и облизах лепкавите сокове, бавно и послушно, сякаш смучех пръстите на Ито, а не собствените си. Внезапно ръцете ми като че ли станаха по-силни и здрави. Движеха се по тялото ми не толкова, за да ми доставят удоволствие, а за да ми напомнят, че бях увита като пакет в невидими връзки, които се притискаха нежно в кожата ми и ме подготвяха за предстоящото пиршество.
Матасерарета. „Накара ме да чакам безпомощно“. Само да произнесеш думата е достатъчно мъчително, но когато живееш в Япония, научаваш как чакането се вплита в живота до такава степен, че наистина се нуждаят от специална дума за него. Бях свикнала да чакам „Йошида“ — връзката, в която чукаш женен мъж, но Ито бе необвързан, или поне така ми каза. Но почти цяла седмица след обещаващото ни приключение в коридора, той не се появи.
Чакането наистина беше вбесяващо, но имах чувството, че ще се върне за повече.
Оказах се права.
Тъкмо се бях прибрала от вечерния си клас в Оцу и още преди да вкарам ключа в ключалката, усетих нечие присъствие в дома си. С разтуптяно сърце открехнах вратата и надникнах в тъмната стая. Тъмна, с изключение на огънчето от цигара и мъжки силует, очертан на фона на градските светлини отвъд прозореца.
Запалих лампата. Ито ме погледна спокойно откъм футона, който бях оставила на пода, тъй като съм небрежна домакиня.
— Уплаши ме.
Пулсът ми все още бе ускорен, но вече по различна причина.
— Красива си, когато си уплашена — отвърна той и ми махна да се приближа към него.
Подходящият отговор щяха да са няколко груби думи от рода на „Ужасно нагло е да ме
пренебрегваш цяла седмица, а после да нахлували в дома ми като шибан извратеняк“. Но не знаех как точно да кажа „шибан извратеняк“ на японски, а речникът ми бе на дъното на чантата. Освен това изпитвах любопитство относно следващия му ход.
Покорно, като добре възпитана японска госпожица, седнах до него. Футонът беше топъл и се зачудих от колко време Ито седеше и чакаше.
Той прокара ръка по гърба ми с делови жест.
— Тази риза важна ли е за теб? Скъпа ли е?
— Не особено. Просто нещо, което обличам за работа.
Той кимна и се протегна към ниската масичка до футона. Забелязах бутилка саке до една от японските ми чаши за чай. Ито натопи пръсти в чашата и пръсна по няколко капки от прозрачната течност върху гърдите ми. Зърната ми незабавно се втвърдиха. Мускулите на корема ми се стегнаха, сякаш студените пръсти на Ито се бяха пъхнали и под полата ми.
— Хей, престани, ще ми съсипеш ризата — запротестирах.
Той се усмихна леко, хвана яката от двете страни и дръпна здраво.
Изпищях при звука от съдран плат. Наоколо се разхвърчаха копчета.