Целта на бала бе да се отпразнува фактът, че музеят във „Венецианеца“ бе взел назаем „Звездата на Лукезе“ от „Гугенхайм“ във Венеция. Всички тук (освен нас, разбира се) бяха дарили огромни суми, за да подпомогнат това. Заради това те и ние получавахме възможността да я видим първи, преди да я изложат в музея.
Обявиха огледа и напълнихме чашите си с шампанско в очакване. Вратата (приличаше на дървена, но бе облицована със стомана) се отвори и се втурнахме напред. По любезен светски начин, разбира се.
Не ми се наложи да потискам реакцията си, тъй като всички ахнаха и замърмориха, когато видяха Звездата. Привличах достатъчно внимание върху себе си, правейки незабележителни коментари пред хората около мен, за да не позволя на никого да забележи, че Джордж оглеждаше витрината затвор и преценяваше дали отговаря на проучванията ни.
Скоро ни върнаха обратно в главната бална зала. Метнах поглед, изпълнен с копнеж, през рамо.
Скоро. Скоро, бебче.
Оставих настрани недокоснатото си шампанско (никакви вещества, които влияеха на мозъка, преди да изчезнем безопасно) и лапнах сухарче с хайвер „Белуга“ После огледах другия поднос, на който имаше хапки с омар и сурово телешко „Коби“. Този прием определено си беше тежкарски.
Джордж изглеждаше хладнокръвен и спокоен зад маската си на Арлекин, украсена с богати медни, златисти и смарагдовозелени тонове, които подчертаваха цвета на очите му. Типично. Той притежаваше невероятна сексуална енергия, която трансформираше в решителни действия.
Моята работа бе да излъчвам колкото се може повече сексапил. Точно преди да потеглим към приема, Джордж изпрати шифъра, който щеше да изпрати фалшивите образи (бях ги измъкнала от уредник на музея под претекст, че пиша статия за списание) до охранителните камери и да извади от строя няколко важни системи за достатъчно дълго време, за да откраднем Звездата.
Сега задачата ми беше да разсея охранителя. Възхитих се отново на пищното си деколте и погалих нежната плът с пръст. Нямаше да имам проблеми със стратегически флирт. Освен ако охранителят, когото очаквах, не се бе сменил с щастливо женения бивш морски пехотинец. В този случай щях да се престоря, че припадам, и да се надявам на най-добрия възможен изход.
Отворих джобния си часовник, хитро маскиран като колие. Беше време.
Докоснах ръката на Джордж и прошепнах в ухото му, сякаш се канех да отида до дамската тоалетна.
После подминах тоалетната и се отправих по служебното стълбище към казиното, после още един етаж надолу до безлюден, блокиран коридор.
Служебният вход към стаята, където бе изложена „Звездата на Лукезе“, се намираше в този коридор.
Пред входа стоеше охранител. Не направих опит да го избягна, а се приближих до него с протегната ръка. Другата ми ръка лежеше грациозно над сърцето, привличайки внимание към деколтето ми.
— Много съжалявам — казах с престорен южняшки акцент, тъй като мъжете си падат по него, — мисля, че обърках пътя.
— Така изглежда, госпожо. Този район е забранен за достъп.
Охранителят не бе човекът, когото очаквах да видя. Проучването на персонала на „Венецианеца“ ме бе подготвило за петдесетгодишен негър, а не за бял мускулест здравеняк в средата на трийсетте.
При това ужасно сладък. Големи кафяви очи, вълниста тъмна коса и мощни гърди, на които бих се сгушила с удоволствие след бурен секс.
Явно бяха наели допълнителни служители за това събитие. Щях да се позабавлявам добре с разсейването този път. Всъщност не по-малко, отколкото с онзи, когото очаквах.
Докоснах нежно задната част на ръката му.
— Видяхте ли един мъж да минава оттук? Придружен от червенокосо момиче с фигура на танцьорка?
Бинго. Избрах идеалната лъжа. Смесицата от загриженост, съчувствие и любопитство можеше да ми свърши чудесна работа.
Той поклати глава.
— Страхувам се, че не — отговори той с чаровен тексаски акцент. — Някой май е приел рекламата „Каквото става във Вегас, си остава във Вегас“ прекалено сериозно, а?
Долната ми устна потръпна за секунда, преди да изпъна рамена и да се стегна. Жестът ми намекваше за опит да прикрия мъката си.
— Вината не е в рекламата или града — въздъхнах тъжно. — Нали разбирате, когато е дискретен, не е толкова лошо. Но да ме остави там сама… да се измъкне от балната зала и да ми покаже ясно, че възнамерява да се позабавлява… това е прекалено много.
Придадох си засрамен и ядосан вид. Знаех, че маската скрива лицето ми, но се надявах фалшивите ми чувства да се отразят в очите ми.