Стори ми се, че нещо се бе повредило в електрическата система, защото внезапно всичко притъмня, после експлодира около нас.
Не видях звезди, когато се изпразних. Не точно. Видях „Звездата на Лукезе“, клонирана петдесет пъти и танцуваща зад клепачите ми.
Обвиха ме силни ръце.
— Моята добра и лоша Франческа. По-щастлива ли се чувстваш сега?
— О, Г осподи, да.
Талантливият охранител се ухили весело.
— Понякога най-доброто отмъщение е да получиш нещо и за себе си.
А, да, трябваше да си играя ролята.
Прошепнах с леко объркан глас:
— Да, предполагам, че е така. Беше чудесно.
Дълбок дъх. Доволна, но притеснена усмивка. Внезапна тревога. Оправяне на полата и грима с треперещи ръце.
Излязохме от килера точно навреме.
— Ето те! — извика Джордж и забърза към нас с леко разрошена коса и поизкривена маска. — Търсих те навсякъде. Горкото момиче се почувства лошо и му помогнах да намери
хотелския лекар. А когато се върнах, ти беше изчезнала.
Добре изиграно, с тревога и вина в гласа. После той присви очи към Джордж.
— Кой е този?
— Тръгнах да те търся и се загубих, скъпи — казах бързо. — Той ми обясняваше как да се върна в балната зала.
Джо плясна Джордж по гърба. Жестът бе достатъчно силен, за да го накара да залитне, но Джо го хвана.
— Трябва да държиш прекрасната си дама под око — каза Джо приятелски. — Нали не искаш да се изплъзне от теб.
— Да — отвърна Джордж, като го изгледа подозрително.
Затаих дъх. Уплаших се, че ще усети какво бяхме направили.
Но той каза само:
— Да, ще го направя.
Пътувахме в пустинята към Ел Ей, когато мобифонът ми дрънна, за да ме уведоми, че имах съобщение.
„Предполагам, партньорът ти не е забелязал, че му гепих телефона. А това означава, че не е забелязал и липсата на още нещо.“
Вторачих се в екранчето. Блясъкът му бе единствената светлина по равната права отсечка на пътя. Люкът на покрива ни бе отворен, за да се наслаждаваме на ярките звезди. Хладният въздух в пустинята нахлуваше през него и ме накара да потръпна.
— Какво има? — най-после попита Джордж.
— Дай да видя Звездата.
— Фран, в пустинята сме. Не мога просто да отбия и…
— Довери ми се. Дай да видя Звездата.
Джордж раздразнено намали и отби на банкета. Ако се появеше ченге, щяхме да обясним, че имаме проблеми с колата.
След като напуснахме „Венецианеца“, се отбихме на паркинг, където сменихме костюмите си с джинси и фланелки. Джордж зарови из бъркотията на задната седалка и намери сакото си.
— Тук е — каза той, като изпъна плата, за да ми покаже издутината в скрития вътрешен джоб.
— Трябва да я видя — отвърнах.
— Добре — изсумтя той.
Извади кесията, развърза я и изсипа камъка в ръката си. Поднесе ми го.
Беше много красив.
Много красиво синьо стъкло. Същият размер и тегло като Звездата, но стъкло.
Пребледнях и се разтреперих.
— Мамка му! — изрева Джордж, като грабна камъка от ръката ми и го метна през люка.
Той изчезна в пясъка. Джордж не ме погледна, но си личеше, че е наясно с вината ми.
Ама че съм идиотка. Шибана похотлива идиотка.
Дикцията на Джо се бе променила, докато говорехме. Все още се долавяше тексаският акцент, можеше дори да е истински, но с увеличаване на възбудата, селското момче се бе превърнало в потискан и образован мъж.
А този факт трябваше да ми покаже, че истинският му глас бе онзи, с който говореше, когато мозъкът му не действаше на пълни обороти. Но аз бях прекалено заета с желанието си за секс, за да забележа.
Месец по-късно отново бях на път. Сега пътувах на юг.
Обичах Джордж. Наистина. И обичах да работя с него. Но бедствие като загубата на „Звездата на Лукезе“ можеше да съсипе и най-солидните трудови взаимоотношения.
Личната ни връзка се скапа със същата лекота. Очевидно Джордж губеше интерес към секса не само когато планираше обир, но и когато се проваляше.
Джо, или каквото бе истинското му име, ми изпрати ново съобщение. Бил впечатлен от способността ми да разсъждавам бързо и да се оправям в трудни положения. Ако съм се чувствала готова за „повишение“, той би искал да преговаря.
Когато му отговорих, ми даде името на бар в Тихуана. Щял да чака там един час в определена вечер, ако съм искала да отида.
Отворих люка на покрива, наслаждавайки се на вятъра, който рошеше косата ми. Звездите не бяха впечатляващи като сапфири с размера на юмрук, но бяха страшно красиви.
Винаги е важно да имаш план „Б“.