Една вечер Момчето със счупения гръбнак пристигна в апартамента ми, след като бях сложила сина ми да си легне, и се настани на кресло във всекидневната, сякаш бе роден там. И заговори по мобилния си. Аз седях на няколко метра от него, отпивайки вино и изучавайки чертите на лицето му, развеселена и отдалечена, но вдъхнах аромата му толкова много пъти, че се замаях от сладостта му, смъкнах се на колене, изпълзях до него и застанах
между облечените му в джинси бедра. Горната част на тялото ми се просна в скута му, а главата ми полегна на гърдите му.
Почувствах се чудесно, като малко момиченце в скута на баща си. Уютно. Щастливо. Той докосна косата ми, погали ме, а аз вдигнах глава, за да погледна в очите му и видях момченце с весела гримаса на лицето.
На двайсет и първи декември оперираха Момчето със счупения гръбнак, за да оправят трите му счупени прешлена. По-късно той ми каза, че актьорът Едуърд Нортън претърпял същата операция. Лекарят му казал, че била експериментална. Никой не знаел какво ще стане, когато циментът в гърба му се разтвори, нито дали ще е парализиран, когато навърши четирийсет. Момчето със счупения гръбнак ми разказа това, след като се бяхме чукали, телата ни лежаха преплетени на матрака в спалнята ми, а наоколо горяха свещи, които ухаеха на захарни бисквити и канела, на истински дом и кухня. И въобще не бихте си помислили, че той е счупил гръбнака си преди пет седмици. Прокарах пръстите на дясната си ръка по белега над десния му бъбрек, а после докоснах малките разрези около трите прешлена на кръста му. Погалих лицето му, лявата му ръка и гръбнака му.
Той се усмихна и каза:
— Имаш успокояващ допир.
Измъченото му тяло предизвикваше нещо повече от любовно желание у мен. Исках да го излекувам. Също когато синът ми падна от скейтборда си и се разплака. Но никога не попитах Момчето със счупения гръбнак защо бе карало толкова бързо в деня, когато го поканих на вечеря. Не исках да чуя отговора му.
На Нова година той ми звънна по телефона и ме попита с колко мъже съм била. Засмях се. Това бе реакцията ми в подобен момент. Защото това не бе въпрос, предизвикан от желание или любопитство. Чух обвинение. И се засмях. Друга реакция би довела до лудост. Подобно нещо се случи в нощта, когато съобщих на бащата на сина ми, че съм бременна. Той седеше в единия край на канапето, скръстил ръце на гърдите си, приковал очи в стената. Аз седях в другия край с разтреперани ръце, приковала очи: в него. Чаках известно време, но накрая просто не можах да издържа, защото имах чувството, че очаквам смъртта. Изгоних го. Мразех го. А той не виждаше болката ми.
Но в новогодишната нощ раздразнението ми бе меко като бял хляб, натопен в сос. С други думи, вече бях изпила няколко чаши вино.
— Мога да преброя на пръстите си момичетата, с които съм бил.
— Браво на теб.
Бях по-възрастна от него, имах минало. Опит. Белези. Но не и съжаления. Повтарям. Белези.
— Защо не ме помоли да дойда в болницата?
Ето така постъпваха любовниците. Нахвърляха се един върху друг. Лежах на канапето, съжалявах, че виното ми бе свършило, и зяпах плаката на Мерилин Монро на стената.
— Защото си имаш други отговорности — отговори той.
Долових възмущение в гласа му. Дразнеше се, че бях майка.
— Да, имам.
— Освен това бившата ми приятелка щеше да дойде и не знаех кога точно.
— Това е истинската причина, задето не ме повика.
— Държа на нея. Не знам какви точно са чувствата ми към теб.
— Няма значение.
— Знаеш ли колко пъти ми се искаше да си ти, а не тя?
Гласът му се смекчи и изпълни с разкаяние. Беше доста надрусан.
Разплаках се. Г невът ми се замени с копнеж.
— Липсваш ми — признах.
— Искам да те видя — отвърна той.
— Как?
Беше погълнал доста обезболяващи, дрога и приспивателни.
— Не знам.
Любовниците копнеят за физическа близост, която да излекува всички рани. Да, секс. Бих го погълнала като вкусно ядене.
— Ще дойда да те взема — заявих.
— Наистина ли?
— Да.
— Искам да го направиш.
— Добре.
— Сериозно ли говориш?
— Да.