— Тезей! О, пропаднах в тази дупка! Ако ме измъкнеш, ще ти смуча члена!
— Не! Мощната ми мъжественост гама да бъде близана от теб, а само от Хадес!
— Тогава и аз ще взема Хадес за моя булка, защото моето желание е да те следвам!
Понякога Хадес си мечтаеше, че още някой заблуден глупак ще се опита да отвлече
жена му, за да могат отново, да преживеят подобни щастливи времена, две същества с една и съща цел.
Персефона никога не го търсеше, за да се любят, но мрънкаше, когато я оставеше на спокойствие.
Ръцете й по тялото му никога не бяха нежни, но той приемаше грубостта й и дори й се радваше — все пак бе по-добра отколкото никакво докосване.
Персефона парадираше с удоволствието, което бе намерила при Адонис, или поне така изглеждаше. Хадес стискаше зъби и търпеше. Отказваше да погледне. Не можеше да понася смеха им, долитащ от стаята й за шиене, докато Персефона галеше Адонис и му шепнеше. Хадес си представяше какви ли не ужасни неща, вероятно по-лоши от действителността, защото Афродита, покровителката на Адонис, не би позволила на Персефона подобни волности с любимия й.
Цялото му време в подземния свят бе заето. Персефона развеждаше Адонис из двореца като домашно козленце. Държеше го за ръката или китката, а веднъж — за косата.
Но никога не докосваше Хадес, ако можеше да го избегне.
Тя целуваше Адонис за поздрав и раздяла, при това не само лек допир по устните му, а страстна дълга целувка, която приключваше като прокарваше устни по бузата и ухото му Персефона държеше Хадес да види всичко това и той наблюдаваше, без да мигне. Но вътрешно се гърчеше. Той трябваше да е на мястото на Адонис: обект на възхищението й и източник на удоволствието й. Но пък не бе красив като Адонис, от усмивките му изстиваха и най-смелите простосмъртни души, а докосването му по някакъв начин отблъскваше невинността.
Адонис нямаше избор при посещенията си. И поради тази причина Хадес не можеше да го унищожи, макар ужасно да му се искаше. Не беше като Зевс, който упражняваше силата си за дребнави отмъщения и лесни съблазнявания. Вместо това Хадес си доставяше удоволствие, като обикаляше царството с каляската си. Броеше богатствата си, възхищаваше се на любимото си украшение — лапитския принц Пиритой, седнал на стола на забравата с широко отворени празни очи. После си представяше Адонис на този стол или на празния, който бе пленил Тезей: справедливо наказание за мъжете, опитали се да му отнемат съпругата и любовницата.
Неизбежно той се завръщаше в семейната спалня след скромната си вечеря от маслини, хляб и агнешко, където се преструваше, че не очаква Персефона с нетърпение.
Персефона се завърна в леглото на Хадес, когато Адонис най-после я напусна. След принудителното целомъдрие, въздържанието бе невъзможно за Царя на мъртвите. Можеше лесно да се нахвърли върху жена си и да си осигури удоволствието, без да мисли за нейното, но гордостта му не позволяваше подобно нещо. Не би я оставил незадоволена и усъмнена във възможностите му.
Тялото на Персефона участваше страстно в любенето им, но думите й убиваха.
— Адонис — прошепна тя задъхано, — ме кара да забравя думите си. С едно докосване той…
Но си моя, а не негова, помисли си Хадес. После, докато лежаха изтощени, той каза:
— Адонис не те обича.
— Знам — отвърна тя спокойно, сякаш говореше за нещо абсолютно незначително. —
Не може да ме обича — добави тя, после замълча за момент. — А аз не мога да обичам теб.
— Няма значение. Аз съм твой съпруг. А той е само любовник.
— Има вкус на мед и цветя. Докосването му е като слънцето и вятъра.
— Той е за горния свят. А ти си за подземния, също като мен. Ти си царицата на този свят. Бъди доволна от това, което имаш.
— Ще те оставя много скоро, съпруже.
— Когато оставиш нашия свят, Адонис няма да е твой. Той обича Афродита. Ти го взе, когато пожела, за да си доставиш удоволствие, но не можеш да го запазиш.
— Взех го, както ти взе мен.
— Да, за да бъдеш моята царица.
— Не ми пука, че съм царица.
Той знаеше, че жена му лъже, но вече по-мъдър, отколкото навремето, не каза нищо.
Хадес често си мислеше, че щеше да е напълно съсипан без Персефона.
— Води те за топките ти — подигра му се Посейдон, но Хадес отбеляза, че похожденията на брат му никога не завършваха добре нито за него, нито за някой друг.