Не, Хадес знаеше, че верността в брака е най-разумното нещо за един цар, а и най-приятното. И желаеше Персефона. О, как само я желаеше!
След като Адонис беше убит, Хадес възнамеряваше да подари на Персефона букет от алените анемони, пораснали от кръвта му. Това щеше да е не само спомен за любовника й, но и напомняне, че бракът им бе вечен.
Но размисли и промени мнението си преди пристигането й. Реши просто да я накара да забрави, че тялото й бе познавало и друг.
Хадес създаде прозорци към горния свят, за да наблюдава жена си как тъпче сочно грозде в устата си, плете вълнени дрехи, гони малките си прасенца весело и танцува под слънцето с прислужниците си, докато всички се заливат от смях. Но не можеше да я гледа дълго, преди тялото му да се възбуди и да закопнее за облекчение. Нимфата Минти бе достатъчно възбудена, от великолепната колесница на Хадес и четирите гарвановочерни коня, които я теглеха, за да се съгласи да си легне с него, при условие, че конете наблюдаваха. Нимфите имаха странни вкусове, но Хадес не възнамеряваше да спори. Готов да проникне в мекия тунел на Минти, той бе стреснат от нежен дъх по врата си.
— Мисля, че няма да стане, съпруже — промърмори Персефона в ухото му. — Не забравяй от какво се отказах заради теб.
Тя обви едната си ръка около кръста му, а другата размаха пред уплашеното лице на нимфата.
Хадес откри, че счуканата мента беше приятно ухаещо легло за правене на любов. Персефона захапа долната му устна, прокара нокти по гърба му и застена. Изви гръб назад и загука в гърлото му като гълъбица.
Но очите й бяха затворени.
Докато се мотаеше из коридорите на двореца, Хадес чуваше дрезгавото кикотене на Хеката, примесено със сладкия смях на Персефона. Веднъж, когато отиде да поднесе ежегодните си почитания на старото копеле Кронос, той се натъкна на двете жени, които се разхождаха из Елисейските полета21 хванати подръка. Според Хадес дружбата им помагаше на Персефона да приеме живота си в неговия свят.
Той се зачуди дали някога го обсъждаха. Реши, че е по-добре да не знае какви точно съвети даваше Хеката на жена му.
Взел Персефона от обятията на майка й, Хадес смяташе, че е редно тя да приеме Хеката като странен и загадъчен заместител на Деметра.
Като негова царица, Персефона имаше право да противоречи на издаваните от Хадес присъди, затова той прояви милост и позволи на Орфей да напусне света на мъртвите заедно с Евридика. Но певецът не можа да устои и погледна назад, като по този начин върна сянката на Евридика необратимо към смъртта.
По-късно Персефона тъжно наблюдаваше как Орфей, безразличен към съдбата си, позволи да бъде разкъсан от менадите.
— Аз съм виновна за това — каза тя. — Мислех, че любов като тяхната ще издържи на всичко. Но трябваше да ги оставя на мира.
Хадес я прегърна нежно.
— Никой не може да избяга от съдбата си — напомни й той. — Не си виновна.
Персефона не реагира и той добави:
— Те ще бъдат заедно отново. Когато Орфей се присъедини към любимата си, ще бъдат завинаги заедно в Елисейските полета.
— Хеката ми каза…
— Да?
— Няма да разбереш.
— Аз съм царицата тук, нали? Аз съм Царицата на мъртвите. Простосмъртните гледат към мен, когато молят за услуги.
— Вярно е — потвърди Хадес, като стисна ръце зад гърба си, за да се удържи и да не я прегърне в деня на завръщането й.
Персефона изглеждаше по-царствена от когато и да било преди. Дългата коса на красивата му булка беше прихваната с венец и ухаеше на напечени от слънцето камъни. Тя посрещна погледа му, без да мигне. Лека усмивка украсяваше розовите й устни.
Тя бе украсила спалнята им с пъстри картини, изобразяващи сеитба и оран, цветя и плодови дръвчета, но в ъгъла имаше и нов триножник, увенчан със сребърни статуетки на змии. Навито въже лежеше върху покривката на леглото.
Хадес пристъпи към жена си. Тя вдигна ръка и каза:
— Спри.
Хадес се подчини. Персефона внезапно му заприлича на някого. Не на Деметра. Сестра му носеше отговорностите си също като Персефона, но без това чувство за удържана сила. Артемида притежаваше силата, но не и спокойния контрол. Атина бе мъдра, но и жестока. Бе напълно различна и от девствената Хестия, винаги безучастна към всичко.
Очите й показваха, че сякаш бе наясно с всяка негова дума, преди той да я изрече, което му напомни за Хеката. Стори му се, че старицата бе станала истинската майка на жена му.
Но Персефона бе и самата себе си. Приличаше на него повече отколкото на другите обитатели на Олимп. Но и не само това, тя самата представляваше сила и могъщество.