Звънна вкъщи и уведоми родителите си, че ще остане в Париж още няколко месеца. Последваха протести и свирепи разправии, но тя бе свикнала да манипулира мама и татко. Увери ги, че вече е достатъчно възрастна, за да прави каквото си иска с живота си.
— Трябва да уважавате и мен, и нуждите ми — каза им не за първи път.
— Имаш ли нужда от пари? — попита баща й.
— Не. Намерих си работа. Помагам в една книжарница — излъга тя.
Французинът (спомена й, че бил бизнесмен, нещо свързано с внос и износ) й нареди да се нанесе при него и Джули прие. Не можеше да остане при Флора, без да й разкаже за новата си връзка.
Отначало й бе приятно да спи в леглото с мъж. Да усеща топлината му, да се събужда до голото тяло до себе си. И да се чувства запълнена до край, когато той я любеше. Да усети отново коравия член, който я разпъваше безмилостно. Да го поеме в устата си, да чуе стоновете на мъжа, когато той се празнеше и крещеше мръсотии или религиозни епитети, да усети горещите вълни, заливащи влагалището й, сърцето и мозъка. Разбира се, всичко това й напомняше за Пепино, но пък бе различно. Не виждаше рибешка физиономия в мига на оргазма, а само отчуждено задоволство и почти жестокост, когато я довеждаше до края, но се оттегляше и си играеше с нея като котка с мишка и й се радваше като на предмет.
През деня той често я оставяше рано сутрин и отиваше на работа. Джули проучваше Париж и попиваше аромата на града, разхождайки се с дълги неравни крачки. За първи път от години отново се чувстваше като циганка, като тийнейджърката, която живееше из улиците на Рим и се наслаждаваше на безсънни нощи, мотаейки се по кафенетата с банда приятели или сама. В Белвил тя откри сладкарница с безумно сладки арабски деликатеси. Близо до метростанция „Санси-Дюбентон“ се запозна с млад търговец на дрога, който й продаде евтина марихуана. Разбира се, тя никога нямаше да я пуши в апартамента на мъжа. Също както с Пепино знаеше, че по-възрастните мъже не одобряват друсането, сякаш никога не са били млади. Не харесваха и „Клаш“—… Той й оставяше пари, когато излизаше, но тя бе пестелива и никога не харчеше всичките, нито искаше повече.
Вечер, след безгрижните разходки из града, я водеше по луксозни ресторанти. Беше му сготвила няколко пъти, но той не си падаше по спагети и доматен сос или каквато и да била италианска храна. След вечеря се връщаха в апартамента, където я чукаше. Все по-свирепо. Тя не се съпротивляваше и пасивността й нарастваше, което предизвика лошия мъж да отиде още по-далеч. Една вечер завърза ръцете й. Джули му позволи.
Скоро той се почувства окуражен да изпробва границите й.
Тя знаеше, че нещата отиваха в погрешната посока и трябваше да отхвърли опитите му за доминация. Но мисълта да остави странния си нов живот в Париж и да се завърне в Рим я караше да се чувства победена и да си признае, че не трябваше да къса с Пепино и да разбива сърцето му. Може би това бе форма на покаяние, начин да накаже себе си. Вече не знаеше. А дали въобще някога бе знаела?
Една тъмна вечер той завърза ръцете и краката й за леглото и въпреки протестите й, решително обръсна гъстото гарвановочерно окосмяване по слабините й. Остави я плешива, гола като дете, което не само предизвика сладко-горчиви спомени за по-младите й години, но и силно чувство на срам, тъй като никога не бе разрешавала на Пепино дори да я подстриже.
На следващия ден французинът я нашляпа по дупето с колана си и й остави белези.
Следобед, седнала в киното близо до площад „Одеон“, тя не разбра почти нищо от филма, тъй като непрестанно се мъчеше да се настани удобно в поза, която да не й напомня за наказанието предишната вечер. Менструалните й болки също бяха започнали, силни както винаги. Веднъж й бяха казали, че ще изчезнат едва след като роди първото си дете.
Тази вечер мъжът искаше да я чука както винаги, но тя му призна, че мензисът й е започнал. Той се ядоса. Щеше да побеснее, ако бе разбрал, че веднъж бе позволила на Пепино да я люби в такъв ден и кървавото общуване бе един от най-шокиращите й и ценни спомени. Лошият мъж я разсъблече брутално, завърза ръцете й зад гърба, бутна я на пода, навлажни със слюнка члена си и ануса й и вкара коравия си пръст в дупето й. Тя изпищя от болка и той й запуши устата със собствените й бикини и продължи да я чука безмилостно. Джули си спомни как веднъж, докато лежаха с Пепино в леглото, го бе уверила, че никога нямаше да се съгласи да прави анален секс с него или с когото и да било друг. Знаеше, че това е поредното й предателство. Болката вече й бе нещо добре познато. Никога не бе мислила, че толкова лесно ще скъса с миналото си.