Докато се чудеше дали да погледа телевизия, или да подремне, авторката на еротични романи отвори вратата на кабинета си. Лазерният й принтер шепнеше леко зад нея. През последния месец той изразходваше повече енергия върху секса, отколкото мъжа и жената.
— Всичко наред ли е? — попита тя.
— Да, само тъпият Руфъс преследваше Фризбихед отново и тя ме одра — показа той наранената си ръка.
— Трябва да почистиш раната. В шкафчето в банята има антисептичен крем. О, имаш ли нещо против да измиеш чиниите? Трябва Да си предам книгата.
— Разбира се, скъпа. Слушай, може ли да поговорим? Аз…
— Мамка му, забравих идеалната дума. По дяволите, прекарах последния половин час с речника, а сега. тъпо псе! Някой трябва да го пречука!
Тя грабна котката и затвори вратата.
Искаше му се тя да прекара половин час с пръста си в нещо друго, а не в речника.
Вечерта той й предложи да прекарат известно време заедно, тъй като е краят на седмицата, но тя го подкани да отиде да гледа мача с приятелите си.
— Излез и се позабавлявай. Беки иска да обсъдим историята, върху която работя.
— Онази в ледения замък в Г ренландия?
— Не е в Гренландия. Таен фиорд в Свалбард—. Не мога да измисля как да осигуря достатъчно топлина на героите ми, за да могат да се възбудят. Става ми студено само като се сетя за това. А сега са на кораб. Само господарят слиза на брега и това дава на любимия му роб време да свири тайно на цигулка. Но, разбира се, някой го чува да свири „Каприче“ на Паганини и го намира, а после той трябва да реши дали да остане доброволно на борда.
— Все още ли се занимаваш с гейовете? Мислех, че ти писна от тях. Той знае по-добре от всекиго, че и лекарят, й зъболекарят им са отбелязали силния й рефлекс за давене, който прави невъзможни някои дейности в спалнята.
— Плащат по-добре, а ти самият каза, че трансмисията на джипа ще се скапе всеки момент. Както и да е, робът ще има гиш, така че трябва да направя някои проучвания, преди Беки да се появи.
— Аз знам как да приготвя киш—.
— Не киш, а гиш. Обица там долу.
— Олеле.
— Така е. Трябва да си легна рано, за да свърша безброй неща утре сутрин. Имаш ли нещо против да легнеш на канапето, когато се прибереш, за да не ме събудиш?
— Какво ще кажеш да си легнем заедно?
— Смешник. Омъжих се за теб заради чувството ти за хумор.
Той получава аплодисменти, когато влиза в бара. Приятелите му разчистват бързо стола му.
— Пийни една бира! — извиква Дийн. — Сигурно си скапан!
— Пий — присъединява се Дъг. — Имаш нужда от течности.
— Удари нещо по-силно, приятел — съветва го Дейв. — Нямаш време за халба. Трябва да се върнеш при женичката.
Всички си поглеждат часовниците.
— От колко време се нуждаеш, за да заредиш батериите, човече? Ще ти кажем, когато времето ти изтече.
Мобифонът му звъни.
— Жена ми е. Трябва да вдигна.
— Време за десерт! — засмиват се всички. — Втората порция!
— Имаш ли нещо против да купиш мляко на път към къщи? — пита жена му — Ще пека хляб утре.
— Разбира се, скъпа.
Иска му се жена му да си играеше с друго, а не с брашното. Единственото нещо, което се надигаше в тяхната къща, бе тестото. А вместо това можеха да помачкат неговото месо. Да разбият яйцата му. Да похапнат нейната кифличка. Да загреят кошничката й. Да приготвят тесто за бебе и да го пъхнат във фурната.
— Е, какво искаше любимата? Хайде, можеш да ни кажеш.
— Иска нещо във фурната.
Всички изврещяват и го тупат по гърба. Бирата се разлива по ризата му.
— Хайде, човече, разкажи. Никога не споделяш нищо.
Той попива мократа си риза разсеяно, погълнат от въображението си.
Той затръшва вратата зад себе си и влиза бързо вкъщи, намествайки могъщата си мъжественост. Жена му застива с чашата чай в ръка.
— Рано се прибираш, скъпи — казва тя с вълнение над облака от жасминова пара.
— Писна ми — изръмжава той. — Бъди моята курва или ще издам писателския ти прякор на съседите.
Ръката й се вдига към почервените й устни. Тя оставя чашата и пада на колене.
— Разбира се, каквото пожелаеш, скъпи.
Повдига фланелената си нощница и разкрива червено дантелено боди, изрязано на зърната.
— Хей! — извиква Дийн в ухото му. — Хей, смотаняк!
— Земя до Жребеца — обажда се Дъг. — Ще ни разкажеш ли някоя мръсотия най-после?
— Да, акълът ти определено е в калта — ухилва се Дейв и поръчва поредните бири. — Трябваше да си видиш изражението.
— Е, нали знаете, това е нещо лично. Съпруг и съпруга.
— Да. И трийсетте хиляди души, които четат историите й!