Не съм сигурен как да действам.
После се връщаме до останките от раковината, където оставих караваната. Жената с водораслите се размърдва, когато минаваме покрай нея.
— Овцата ще й даде дрехи — промърморва тя.
— Коя е тази? — питаш.
— Приятелка — отговарям.
Дори не ми идва наум да питам как и защо овцата ще ни даде дрехи за теб. Отивам до голямата пощенска кутия и откривам, че вътре е просторна като хангара на селско летище. Стотици виетнамци се трудят по стари шевни машини и станове, подредени в редици. Един от тях, млад мъж, който май е бригадирът, изоставя купичката си с прозрачна супа и дръпва няколко дрехи от купчина с дефектни изделия. Тоалетът мирише леко сладникаво на бебета и плодородни полета през пролетта. Той ми подава кожена жилетка и изрязан на задника кожен панталон, както и чифт мокасини от агнешка кожа.
Връчвам ти ги, а ти мърмориш, че трябва да се мотаеш наоколо с гол задник. Обяснявам ти, че не разполагаме с много време… а ти решаваш, че не са толкова лоши. Издокарваш се, аз грабвам караваната и изчезваме, изоставяйки Жената с водораслите, която май също е избягала. Салът с мъжете се завръща, натоварен с неща, които не виждаме ясно.
Отнема ни известно време да се изкатерим по скалите и намерим достатъчно широка пролука, през която да минем. Непрестанно избухват фойерверки или бомби. трясък на съдран метал. сриване на сгради. сирени. крясъци. но продължаваме напред. границата между града и водата е по-зловеща, отколкото изглеждаше отдолу. Изранени хора се мотаят между пилоните и камъните. Кататоници. Трупове. Изненадвам се, че видът на голия ти задник ме радва, докато бягаме. Останали са ми само първични мисли. Това е добре, тъй като ме държат нащрек.
Най-после достигаме до града и се озоваваме на павирана улица като в долната част на Манхатън. Огромно знаме плюти на пилон. Стодоларова банкнота. Виждаме парк, пълен със статуи, покрити с бели брезенти. група хора се кланят на паднала електрическа кула, която са облегнали на стара тухлена сграда с мраморни колони отпред. Булдозери събарят стена по-надолу по улицата. от дупки в паветата изригва вода. хора в инвалидни колички стоят под струите.
Мъж в шлифер, стиснал малък аквариум, се втурва към нас.
— Преследването започна! Внимавайте! Внимавайте!
Спъва се и изпуска аквариума на паветата. Разбива се на хиляди парчета, а от него изпадат яркооцветени тропически риби. Няма време да спасим рибите, защото механичен трясък отеква по малкото останали постройки. Банда рокери профучава по улицата. Каските по главите им блестят в металически цветове. Рокерите форсират моторите си в преследване на група мъже на средна възраст по бельо. държат пики в ръце. или церемониални мечове. приличат на пикадори, изскочили от корида. Гледката ми напомня за тичането на биковете в Памплона. Рокерите преследват и ловуват. хвърлят оръжията си и заковават по-възрастните мъже, които бягат паникьосано. Някои успяват да се измъкнат и биват приветствани с букети рози или глави на прасета. Други са намушкани, размазани или прегазени. Вмъкваме се в странична уличка, далеч от хаоса.
Появява се файтон. влачен е от хора, мъже и жени, голи и с тежки кожени наочници.
След лудостта с рокерите, смятаме, че можем да се справим с по-бавната група и викаме:
— Спрете!
Те спират.
На мястото на кочияша седи разложен труп в смокинг.
— Къде отивате? — питаме.
Мъжът с наочниците, който води групата, отговаря:
— Където господин Хюго иска.
Споглеждаме се. Те май не осъзнават факта, че господин Хюго е мъртъв. Очевидно не усещат вонята му. И просто се мотаят наоколо в кръг.
— Господин Хюго не се чувства добре — казвам. — Той иска да ни заведете някъде. Иска да ни отведете до…
Объркан съм. Нямам представа къде би трябвало да отидем. Нито къде е безопасно.
— Зоологическата градина! — извикваш.
Гледаш към скалите, където стои рушащ се билборд с жена в бяла престилка, която държи няколко папагала в гигантската си ръка. Надписът гласи: „ЗООЛОГИЧЕСКАТА ГРАДИНА Е ЗА ВАС. всички въпроси за живота. забавни игри. “
Приемам идеята. Зоологическата градина може поне да ни осигури подслон. Може би. Обикновено зоологическите градини са открити просторни места с богата растителност. Затова скачаме до господин Хюго, където вонята на разложено е непоносима. но нашите приятели с юзди и наочници не забелязват това. Изглеждат щастливи, че поемат в определена посока.