Двамата продължиха напред с бавна крачка. Апартаментът му се намираше съвсем
наблизо. Докато се качваха нагоре, тя го хвана подръка. Той отвори вратата на жилището си. Вътре ги нямаше обичайните вещи. Нямаше снимки на семейството или гаджетата му, нито колело в коридора. Имаше само огромен европейски телевизор и бутилка скоч, която Кари прие с удоволствие.
Тя седеше на червеното кожено канапе, стиснала чашата в ръка, и изглеждаше впечатлена от всичко, което Луис й разказваше. Той бе леко изнервен, докато споделяше сексуалната си страст към предмети и неспособността си да се възбуди от обичайното. Постепенно, успокоен от изражението й и мълчанието й, той започна да обсъжда основните части на новото си проучване: нови лекарства, безнадеждни случаи, ненаучни техники. Когато Кари си разкопча обувките и вдигна колена към брадичката си, той замълча за минута и се загледа някъде над рамото й.
— Какво не е наред? — попита тя.
— Питието ти — отвърна той, като взе чашата й. — А и обувките ти — добави тихо. — Бих искал да ги обуеш. Ако нямаш нищо против.
Тя нямаше нищо против. Оттогава, след като затвореше ресторанта, Кари отиваше в квартирата му по-често, отколкото в своя тристаен апартамент, пожълтял от скука, украсен само с вехто грозно канапе и със забравено кисело мляко в хладилника. Жилището на Луис бе чисто и вечно ново и интересно за нея. Леглото му бе с размера на огромна маса и когато влезеше в спалнята в един сутринта, той винаги лежеше в него.
Част от споразумението им бе тя никога да не си взема душ. Кари се изкатерваше върху него с работните си дрехи, а обувките й се закачаха в чаршафите. Ближеше зърната му, докато членът му се надървеше, после той се събуждаше и я обръщаше по корем. Луис обичаше да съдира чорапогащника й и да я обладава през дупката. Също така обичаше да се празни върху полата и бялата й риза. Измъкваше се от нея навреме, за да остави следите си.
Беше дребнаво да причиняваш това на жена, която не искаше друго, освен да бъде замалко далеч от тегавите си мисли, но Луис го правеше точно поради дребнавост, а Кари го търпеше от уважение към недостатъка му.
Главите им бяха пълни с въпроси. В началото си бяха казали общоприетите неща: не знам дали това ще свърши работа; правя го за първи път от адски дълго време; не търся обвързване; аз съм това, аз съм онова, наистина чувствам нещо — обичайните дрънканици. Тогава разговорите бяха нещо, което пречеше на мозъка ти да признае очевидното — само тялото ти вършеше някаква работа. Луис обичаше да наблюдава устата и очите й. Някои хора те разсъбличат с очи, а други просто стоят голи. Кари беше от втория тип.
След секса тя се събличаше и вземаше душ. Когато се връщаше в леглото, Луис спеше дълбоко и носеше съдрания й изцапан чорапогащник. Обичаше да го нахлузва по краката си, докато слушаше как тя се къпе.
В представите на Луис Кари бе висока колкото него, понякога дори по-висока. Той можеше да влезе не само в бельото, но и в джинсите й и повечето й рокли. В изпробването им нямаше церемонии — просто вземаше дрехите от пода, обличаше ги, оглеждаше се и ги събличаше. Кари опипваше члена му, докато го правеше, но нищо не се получаваше. Тя обичаше да бръсне лицето му гладко и да му слага фондьотен. Украсяваше го с червило, което после облизваше. Луис слагаше руж на зърната и срамните й устни, докато тя лежеше със завързани за леглото ръце и лакираше ноктите на краката й. Тя му сподели за провалената си кариера на танцьорка и той й купи балетни обувки.
Луис обичаше да изброява с пръсти клишетата, които вдъхновяваха ерекцията му Балетните обувки бяха третият пръст. Съседните бяха превръзки за уста, потъмнели от слюнка, бръсненето на интимните й части, бели къси чорапки и прясно подстриганата й коса.
Подстригването на косата започна през първия зимен месец. Кари бе оставила косата си да расте на свобода дълго време. Луис й запуши устата с носна кърпичка и скъси дясната страна на косата й с два сантиметра. Тракането на ножицата й се стори оглушително. Същата вечер няколко от мъжете в ресторанта забелязаха скъсената й коса. Всички жени, разбира се, се вторачиха в нея. Кари се изчерви от притеснение и изпусна една чиния. Застана пред огледалото в тоалетната за персонала и разроши косата си с ръце, хапейки до кръв долната си устна.
Проблемът с подстригването бе, че не можеше да се направи постепенно. Ако не беше шокиращо, значи не й бе наложено никакво наказание. Седмица по-късно тя се появи на работа в ужасяващ вид, подхождащ на откачена пънкарка или селянка по време на война, обвинена в сътрудничество с врага.