Выбрать главу

— Започнах да уча физика в университета — сподели той. — Исках да се занимавам с нея, а не с медицина.

— Защо не го направи?

— Не е разумно — поклати глава. — Трябва да правиш нещо практично.

— Не го вярваш.

— Истина е.

— Обзалагам се, че това са думите на майка ти.

— Шшшшшт.

Тя се помъчи да сглоби ново изречение.

— Защо харесваше физиката?

— Заради драмата — отговори той, като постави чашата с вино на гърдите си и разпери ръце. — Велики неща се случват в моментите на сблъсък. Една сила се сблъсква с друга и бам!

Плясна с ръце и виното се разля. Кари се засмя. С развълнуван глас той й разказа историята на „Хинденбург“ в базата за приземяване в Лейкхърст през 1937 година. Как огромният дирижабъл се готвел да кацне, когато статично електричество протекло по въжетата и го изгорило за трийсет секунди.

— И изтичащият водород просто експлодирал. Бум!

Кари разтърка чатала си.

— Не знам какво щях да правя, ако не те бях срещнала — призна тя.

Луис се завъртя към нея. На лунната светлина лицето й бе бяло като хартия. Никога преди не бе заговаряла по въпроса. Той се зачуди как да отговори, без да предизвика взрив.

— Щеше да срещнеш някой друг.

Кари вдигна крака и облегна балетните си пантофки на перваза на прозореца.

— Харесвам тези обувки.

Той усети как членът му се втвърдява.

— Знам.

— Искам да спя с тях — каза тя и се протегна към члена му — Този чорапогащник е много мек. Приятно ли ти е да го носиш?

— Страшно.

— Трябва ли да направиш дупката с ръце?

Той се усмихна.

— Мога да използвам ножица.

— Бих се радвала да използваш ножицата.

Той прокара пръсти през косата й.

— Мога да използвам и машинката за подстригване.

— Да.

Той огледа веждите й.

— Мислиш ли, че е важно момичетата да имат коса?

— Да, за добрите момичета.

— Ами другите?

Дишането й бе затруднено.

— Кари?

— Не мисля, че трябва да имат — прошепна тя, като поднесе чашата към устата си. — Мисля, че лошите не трябва да имат.

Той я изчака да го помоли.

— Ще донесеш ли машинката за подстригване? — каза тя накрая.

Луис се усмихна, целуна я и се надигна. Членът му бе надървен. Кари се търколи и го целуна. Чашите паднаха на пода. Когато Луис се върна при нея, тя тъкмо закопчаваше балетните пантофки. Спермата опръска дясната страна на лицето й. Кари прокара ръка по нея и я облиза. Луис я целуна, проникна в нея и остана вътре достатъчно дълго.

Лек ветрец повя през прозореца и разлюля завесите. Кари проверяваше твърдостта на члена му през няколко секунди. Той целуна зърната й и се зачуди дали да донесе машинката за подстригване. Беше жаден.

— Остана ли вино? — попита Кари.

— Изпихме бутилката — отговори той. — Но можем да поръчаме още.

Зачуди се къде ли бяха захвърлили телефона.

— Бяло или червено?

— Не мога да реша.

— Добре, ще поръчам и двете.

— Не още — спря го тя. — Остани при мен. После ще поръчаш.

— След минута.

— Обичам звездите — повтори тя. — Всичко изглежда толкова далече.

Двамата безмълвно изброиха нещата, които желаеха.

— Твърд ли е членът ти?

— Протрит е.

— Какво е нужно, за да се втвърди отново?

Двамата лежаха един до друг, загледани в небето.

АЗ СЪМ ВИБРАТОРЪТ НА ДЖО

М. КРИСЧЪН

Аз съм вибратор „Перлен заек“, дълъг тринайсет сантиметра и широк — четири, използван за засилване на сексуалното удоволствие. Произведен в Япония, бях купен за деветдесет долара от „Приятни вибрации“ от двойката, дошла на почивка в Сан Франциско. Бях избран между други подобни устройства заради „игривия“ ми (според Джо) и незаплашителен (неизречено, но ясно, според Патрик) вид.

Приличам повече на детска играчка, отколкото на фалос. На половината на ствола ми има кръг от половин дузина пластмасови перли, които вибрират енергично, когато съм включен. Под тях се вижда комичен образ на заек, чиито дълги уши стимулират клитора. От тях идва английският превод на японското ми име.

В добавка към заешките уши, вибрирам и трептя благодарение на специално устройство в ствола ми. Всичко това се контролира от прост механизъм в края на тънък кабел.

Няколко дни след продажбата ми на Джо и Патрик имах чувството, че предназначението ми ще си остане недооценено. Но по-късно, когато се прибраха у дома, бях приятно изненадан. Внезапно бях изваден от тъмната кутия и видях искрящи зелени очи.