Жена му го изгледа разгневено.
— Така ли си мислиш за мен вече?
— Линда, не, моля те.
— Може би ти се иска да вярваш, а? Да си представяш как разни мъже се празнят върху лицето ми.
— Г осподи, не! Разбира се, че не.
Вече говореше на гърба й. Линда се качваше нагоре по стълбите.
— Можеш да си останеш там! — извика тя. — По-разумно е.
— О, за бога!
Но нямаше смисъл да се моли. Чу как вратата на спалнята се затръшна.
Срамуваше се, но след малко срамът се превърна в самосъжаление, а накрая — в гняв. Нали Линда и приятелката й се бяха смели на сайта? Да, бяха се позабавлявали, присмивайки се на стотиците или хилядите анонимни типове, които онанираха, гледайки снимките й. Добре, той беше надървен. Но пък нямаше нищо чудно, след като тя го бе отхвърлила две нощи поред. А и бе мастурбирал пред нейните снимки, за бога, а не пред образа на някоя курва с гигантски цици.
На сутринта Линда се облече, слезе долу и мина покрай него, без да отрони и дума.
Той се надигна, когато чу затварянето на външната врата, и се опита да раздвижи схванатите си мускули.
— Майната й — промърмори той.
Когато пристигна на работа, колегите му се държаха на разстояние от него. Искаше му се да намери повод да се скара с някого. По дяволите, би тръшнал и шефа си на пода, ако му бе казал нещо нередно. В края на деня се зарадва, че си тръгва, но не можеше да реши дали да се прибере у дома. Зачуди се дали да се отбие в някой бар, но гневът му се събуди отново и той се отправи към вкъщи.
Влезе и видя чантата на Линда на масата в кухнята. Съблече палтото и сакото си и ги метна небрежно на стола.
Компютърът работеше.
Той кликна на „История“ и преброи колко пъти бе влизано в сайта. По дяволите! Линда също го бе разглеждала. Дали се кефеше на мръснишките коментари? Или пък преживяваше отново удоволствието от облизването?
Тим изфуча нагоре, вземайки по две стъпала наведнъж. Вратата на спалнята беше отворена. Линда събличаше работните си дрехи. Тя се вторачи в него за миг, после се втурна да затвори вратата под носа му. Той я бутна енергично.
— Остави ме на мира — нареди му Линда.
— Трябва да поговорим.
— Не искам да говоря.
— Така ли?
Блузата й бе разкопчана почти до талията. Сутиенът й повдигаше гърдите й нагоре съблазнително.
Очите й проследиха погледа му.
— Говоря сериозно, Тим.
Той я бутна на леглото.
— Разкарай се! — извика тя.
Тим сграбчи блузата й и я свали енергично.
— Тим, престани!
Повдигна я на леглото и се опита да свали ципа на полата й.
— Престани, ще я скъсаш!
И сигурно щеше да я скъса, ако не бе успял да се справи с ципа. Дръпна полата и бикините й надолу. Линда размаха крака, но не го срита. Той задърпа сутиена й и го метна на пода.
— Искаше да знаеш какво си мисля за теб, нали? А? Ето какво мисля за теб!
Той смъкна панталона и боксерките си и се настани между краката й.
— Не! Не искам! Неееее!
Тим се просна върху нея и притисна устни към врата й, после засмука грубо зърната й.
— Недей… недей… — изохка тя, но зарови ръце в косата му и го придърпа към себе си.
— Не искаш, а? — присмя й се той, като вкара пръсти във влажното й влагалище.
Линда изскимтя, когато чу подигравката му.
Той проникна в нея грубо, а тя изстена и сключи крака зад гърба му.
— Копеле, копеле.
Гласът й затихна постепенно. Тласък след тласък той се напъваше да се изпразни в нея. Тялото й трепереше под него, влагалището й се свиваше и отпускаше, сякаш искаше да изсмуче и последните остатъци от течността му.
И двамата бяха задъхани и изтощени, но той се насили да се надигне на крака. Застана до леглото и се загледа в нея за момент. Краката й висяха от ръба, а от влагалището й капеше сперма.
Тим избърса челото си.
— Няма да спя на шибаното канапе довечера — заяви той решително, после влезе в банята и затвори вратата.
Пъхна се под душа, остави горещата вода да облее гърба му и се опита да изпразни и мозъка си. Нямаше да мисли повече.
Когато свърши, уви хавлията около кръста си и излезе в коридора, точно навреме да чуе как входната врата се затръшна.
Ох, мамка му! Сега пък какво?
Той забърза надолу и обиколи стаите и кухнята. Накрая застана насред хола, а хавлията падна на пода.
— Тъпанар — промърмори той, но остана на мястото си, гол и разтреперан.
Чувстваше се адски глупаво. Къде ли беше отишла Линда? Може би при Джийни, за да
изплаче мъката си. Или пък да се посмеят. На него.
Дали да й се обади? А не, майната й.
Той вдигна ръка и разтърка слепоочието си.