— Позволи ми да ти помогна — каза тя.
Затворих очи послушно и усетих лек натиск, докато англичанката ме мажеше със странната пудра.
— Готово — отбеляза тя. — Сега си поеми дълбоко дъх три пъти и ще се почувстваш по-добре.
И наистина стана така! Страхът и уязвимостта излетяха от мен. Дишането ми стана по-дълбоко и спокойно.
— Уха, това е страхотно! — извиках. — Какъв е този прах?
Отворих очи и се погледнах в мизерното огледало в тоалетната. Дори изглеждах по-добре. Никога не бих се сетила да сложа бледолилави сенки на клепачите си. Но подчертаваха сините ми очи, а и правеха още нещо. Какво ли беше? Е, както и да е, харесах начина, по който изглеждах.
— Свърши работа — отвърна Сара. — Това не ти ли е достатъчно?
Кимнах щастливо. Вече не бях притеснената девственица, която вечно се извиняваше на Джанин и Тия. Сега виждах образ, който наистина ми харесваше: женствен, загадъчен и много красив.
Погледнах Сара, която шеговито ми намигна. Тя носеше същите лилави сенки. Хвана ме подръка и двете излязохме спокойно от тоалетната и тръгнахме към кабинета по рисуване.
Закъсняхме за часа и очаквах да ни се скарат, но всички ни изгледаха възхитено.
— Харесвам тези сенки — прошепнах, когато седнахме една до друга.
— Страшно ти отиват — отговори тя тихо.
По време на часа забелязах, че Сара, както винаги, правеше малки фигурки. Независимо дали работеше с глина или рисуваше, резултатът винаги бе един и същ — човешки форми, но с три очи и прекалено дълги крайници.
Сара се трудеше усърдно и творбите й бяха изключително интересни. Фигурките изглеждаха така, сякаш крайниците им бяха извити толкова силно, че вените им изпъкваха. А пък по кожата имаше люспи и зловещи подутини.
Аз също обичам творческата работа и днес се забавлявах с рисуването на абстрактни образи. Докато размахвах четката, въображението ми се раздвижи.
Представих си, че се намирам в английска градина. Носех голяма шапка, украсена с цветя, и дълга бяла рокля. Просторната морава бе обрамчена с цветни лехи. Очевидно бе пролет, защото въздухът ухаеше свежо.
Всички цветя бяха в различни нюанси на лилавото: редици тъмни синьочервени рози, лилави лалета, лехи с петунии на бели и лилави райета. Разхождах се сред цветята и въртях старомодно чадърче в ръка.
Видях полата си и осъзнах, че е прозрачна, а отдолу не носех нищо. Видях окосмяването по срамните си части. Усуках широката пола около себе си, за да се прикрия.
Огледах градината, забелязах десетки жени с аристократичен вид, облечени в същите прозрачни дрехи. Гърдите и слабините им се виждаха ясно. Но те носеха дрехите си гордо. Разхождаха се грациозно с чадърчета в ръка. Носеха огромни шапки с пера и панделки.
Жените държаха главите си гордо вдигнати, защо и аз да не го направя?
Сара си бъбреше и се смееше с тях. Какъв прекрасен ден! Радвах се, че съм там. Сара ми махна. Нейната рокля не беше бяла, а във великолепен бледолилав цвят и тялото й се виждаше ясно. Тя вдигна чадърчето си, завъртя го и ми се усмихна загадъчно. После продължи напред по моравата. Зад гърба й се виждаше красив палат, украсен с кулички и високи комини.
Внезапно осъзнах, че се намирам в семейното й имение.
Колко мило от нейна страна да ме покани на гости! Забавлявах се чудесно.
Махнах й в отговор и се наведох да откъсна роза. Ароматът й ме стресна. Ухаеше по начина, по който миришеше влагалището ми, когато го погалих в тоалетната. Но вместо да прикрия миризмата, я вдъхнах дълбоко.
В далечината видях и странните малки хуманоиди на Сара. Те сервираха чай и играеха крикет, но не изглеждаха странни, а елегантни като всички други.
Усетих допир по глезените си. Дали ме бе полазило насекомо? Но пък докосването бе много по-приятно. Погледнах надолу и видях няколко от хуманоидите на Сара, които влизаха и излизаха изпод полата ми.
Отначало ме полазиха деликатни тръпки.
Внезапно въображението ми се развихри с пълна сила. Опитах се да се овладея, но около мен притъмня. Примигнах и се помъчих да се върна към действителността и часа по рисуване, но не можах.
Намирах се в абсолютно тъмно място и не виждах нищо.
Малките хуманоиди се закатериха по мен. Няколко от тях възседнаха бедрата ми и започнаха да се търкат в мен, както правеше дакелът ми. Отправиха се към слабините ми. Размахах ръце, за да ги отпъдя, но усещането беше учудващо приятно и ме накара да се изкикотя. Влагалището ми се отпусна и почувствах как няколко от малките същества проникват в него.
— Не можете да влизате там! — извиках.