— Не можеш да си сигурна — засмя се Сара. — И точно заради това искаш да дойдеш в черната стая и да откриеш дали ще го използвам.
Вратата се затвори тихо, когато тя излезе.
Отидох до мивката и се опитах да се овладея. Една от кабинките се отвори и Джанин излезе от нея.
— Там ли беше през цялото време? — попитах.
— Разбира се — отвърна Джанин, ококорила кафявите си очи. — Наистина ли чух онова, което смятам, че чух?
— Не знам — отговорих. — Божествена кръв? Аромат? Откачена работа! Но и доста възбуждаща. И извратена. Уха!
Двете замълчахме. Облегнах се на стената и се успокоих. Внезапно пътят пред мен
стана очевиден.
— Е, какво ще правиш? — попита Джанин.
— Трябва да си легна с Майк в събота. Тогава цялата тази лудост ще приключи.
— Наистина ли мислиш, че така ще се отървеш от нея?
Както винаги, не можех да определя дали Джанин се тревожи за безопасността ми, или се вълнува от подслушаното.
— Не се тревожи — отговорих. — Тя се интересува само от кръвта на химена ми. Странно е, но не й пука за нищо друго. Не бих се доближила до дома й. Веднага щом се изчукам с някого, магията ще изчезне и тя ще изгуби интерес. Но не можеш да споделиш това с никого. Обещаваш ли? Ще бъде опасно, ако Сара разбере за плана ми.
— Разбира се, разбира се. Приятелки сме завинаги, нали? — извика Джанин.
Тя изглеждаше доста раздразнена, както когато й се случеше да прекали с кола — подскачаше наоколо, жестикулираше и бърбореше непрестанно.
— Винаги съм я смятала за боклук. И бях права. Но не трябва ли да проверим как точно стоят нещата? Да уведомим полицията или местните новини, или училищния вестник?
Сложих ръце на раменете й, за да я спра.
— Не — казах сериозно. — Работата трябва да се извърши в пълна тайна.
* * *
В събота вечер, когато се приготвях за срещата с Майк, се зачудих какво да облека. Джинси или минипола? Полата, разбира се. Във важния момент, тя щеше да бъде свалена много по-лесно. Облякох я и се погледнах в огледалото. Добре!
Фантазиите ми бяха прогонени и заключени в клетка в задната част на мозъка ми. И там щяха да си останат завинаги, помислих си решително.
Скоро всичко щеше да приключи. Девствеността ми най-после щеше да се превърне в минало. А аз щях да съм в безопасност от Сара. Ама че откачалка! „Скъпоценна кръв от химен“! Каква дивотия.
Трийсет минути по-късно, когато се настаних в джипа на Майк, той изглеждаше впечатлен.
— Хей, изглеждаш страхотно!
— Благодаря — отвърнах. — Ти също изглеждаш добре.
Майк не подкара колата.
Защо да чакам, помислих си.
— Слушай, и двамата знаем какво искаме. Хайде да отидем някъде и да го направим още сега — предложих.
Майк ме изгледа стреснато. Дали не се проявих като прекалено отворена? Момчешкото самочувствие е уязвимо нещо.
— Искам те страшно много — добавих бързо, за да го полаская.
— Не знам — отвърна той. — Възнамерявах първо да отидем на кино и на вечеря.
Значи щеше да се мотае? Не можех да повярвам. А уж момчетата трябваше да са вечно
надървени.
— Искаш ме, нали? — попитах, като облизах устните си съблазнително.
— Да! — извика той. — Ами киното и вечерята?
— Не мога да чакам толкова дълго!
Майк запали колата и постави дясната си ръка на бедрото ми.
— Страхотно е, че го искаш, но да караме спокойно — каза той.
Хванах ръката му и я плъзнах под полата си нагоре към чатала.
Той я отдръпна.
— Наистина те искам — каза Майк. — Просто първо трябва да пийна нещо.
Извади кутия бира изпод седалката, отпи голяма глътка и ми я подаде.
— Заведи ме някъде да се натискаме — настоях. — Не бъди такъв мухльо.
— Разбира се — кимна той. — Родителите ми ще излязат след осем. Можем да отидем у
нас.
— Нямам толкова време. Сигурно има къде да паркираме в града.
— Закъде бързаш, бебчо? — попита Майк, но подкара колата.
След няколко минути завихме по пътя, който водеше към фермите в края на града.
Въпреки нетърпението си, замълчах за няколко минути, за да дам възможност на Майк да си възвърне гордостта. Очевидно му се говореше за глупости, които нямаха нищо общо със секса. Къде изчезна самоувереният сваляч от училище?
Подминахме и последните жилищни квартали. Отвъд тях имаше само полета и гори. Продължихме напред.
Писна ми да слушам за съотборниците му и хокея и хвърлих бърз поглед към телефона си. Имах съобщение от Джанин. Натиснах бутона за гласовата поща. Майк продължи да дрънка.
— Ками — каза Джанин с необичайно развълнуван глас. — Не знам дали вече си загубила девствеността си, но трябва да знаеш нещо. Обади ми се веднага.