Изключих телефона и го прибрах в чантата си. Джанин вероятно искаше да ме посъветва да сложа хавлия под нас, за да не омажем всичко с кръв. Майната й.
— Защо не спрем тук? — предложих, като посочих място встрани от пътя.
— Ченгетата патрулират по този път — каза Майк.
— Да, но ние ще свършим, преди да се появят.
Погледнах през прозореца към високите борове, разлюлени от вятъра.
Неохотно Майк паркира колата и загаси фаровете. Помогнах му да смъкне задната седалка, за да си осигурим достатъчно пространство за секс. Той не бе донесъл възглавници и одеяла, затова го бутнах долу и се покатерих върху него. Свалих полата и блузата си. Майк облиза устни, когато ме видя по прашки и сутиен.
— Щях да ти направя стриптийза, на който Джанин ме научи, но няма време — извиних му се.
— Няма проблеми — отвърна той. — Това е достатъчно жестоко.
Звучеше нервно и развълнувано. Целунах го страстно, после разкопчах панталона му.
— Хей, хей, хей! — извика и дръпна ръката ми.
— Какво става? — учудих се. — Не искаш ли да ме чукаш?
Той ме погледна засрамено. Изглеждаше ужасно свенлив.
— Никога преди не съм го правил — призна той.
— Какво? — едва не изпищях. — Не си го правил? Нали си училищният жребец?
— Слухове — обясни притеснено.
— Страхотно! Още един девственик!
— Съжалявам — каза той. — Може ли да започнем отначало? Харесвам те. И искам да го направим, но не по този начин. Звучи странно, но смятам, че сексът първия път е специален, а не нещо, което просто да премахнеш от пътя си.
Втрещих се. Плановете ми се провалиха. Но в същото време изпитах силно вълнение. Майк бе изрекъл тайна парола, която отвори душата ми. Търколих се и легнах до него.
— Напълно съм съгласна — казах. — Но всички се опитват да те накарат да се чувстваш като идиот, ако разсъждаваш като нас.
— Значи и двамата вярваме, че загубването на девствеността ни е нещо специално — каза той. — Може би сме идеални един за друг.
Замълчах за момент. Чувствах се чудесно и смятах, че мога да споделя всичко с Майк.
— Познаваш ли Сара Уокър от училище? — попитах.
— Разбира се — отговори той. — Странната мадама с още по-странен акцент. Всички я познават.
— Е, не ми се смей, но тя е някакъв вид демон. Може да ти прозвучи абсолютно откачено, но тя иска нейните хора, семейството й или бог знае кой, да отнемат девствеността ми.
— Уха — изсумтя той.
Е, не беше много красноречив, но в гласа му се долавяше искрено съчувствие.
— Да — кимнах. — Обясни ми, че щели да ме глезят и да се отнасят страхотно с мен преди това. А после щели да ме облекат и отведат в зашеметяваща черна стая, където ще ме завържат на мраморна маса. Но има и нещо още по-странно. Мисля, че може да ме убият.
— Откачена история — каза Майк.
Кимнах. Зърната ми се втвърдиха. Дали беше заради интимния момент с Майк? Или заради спомена за ножа на Сара, опрян в гърлото ми, и пръстите й, заровени във влагалището ми?
— Абсолютна лудост, но не мога да спра да мисля за това — признах. — Идеята, че мога да умра, докато се чукам за първи път, ме възбужда страхотно.
Майк се замисли.
— Какво? — попитах. — Кажи ми за какво мислиш?
— Не си единствената — отговори той.
— Какво?
— Всички в училище я познават. И всички, които са още девствени, са били канени от нея да го направят по този начин. Тя изпитва желания към много от нас. И трябва да ти кажа, че в училище има много повече девственици, отколкото си мислиш.
Внезапно се почувствах измамена. Какво ми ставаше? Защо изпитвах разочарование вместо облекчение? Стегнах се и казах:
— Това е невероятно. Дали би трябвало да направим нещо по въпроса?
— Не знам — отговори Майк. — И аз самият мислех за това. Също така си мислех какво Сара ми каза, че ще ми направи. Господи, тази кучка може да те подлуди!
Забелязах подутината в джинсите на Майк и не можах да се сдържа. Протегнах ръка и стиснах надървения му член. Той изстена, затова отново го стиснах. Усетих как се навлажнявам. Доближихме се един до друг и се целунахме страстно.
Сърцето ми биеше лудо, когато вдигнах глава. Навън луната още блестеше, околността бе тъмна, а клоните на дърветата още се люлееха. Но имаше и нещо различно. Огледах се и
видях движещи се форми. Внезапно осъзнах, че не бяха клони на дървета или храсти.
— Заключи вратите! — извиках.
— Какво? — учуди се Майк. — Наоколо няма никого… О, господи!
Той също ги видя. Мрачни високи фигури в дълги черни палта вървяха към нас.