Пенисът на мъжа в мен? Генеалогия, усложнена от безброй незаконни деца и склонността на някои от членовете на семейството да се освобождават един от друг чрез убийство. Опасен мъж с опитни устни и ръце, които стискат болезнено втвърдените ми зърна. В бързината си да ме обладае той тромаво натиска с крак клавишите, които издават дисонансни звуци. Прониква в мен. В главата ми е черно и бяло. Аз, остра и плоска, съм металната рамка на пианото и опънатите му струни.
Италианският ми граф е нетърпелив. Наглася се върху мен и някак си извърта краката си навън. Струва ми се, че чувам струните на рояла да вибрират, макар никой да не е натиснал клавишите. Чувам и стоновете на хиляди селянки от четиринайсети век докато графът ме чука грубо. Ако пенисът ми принадлежеше, щях да го чукам до пълно скапване.
Тишина. кучката най-после притихна. мястото е тихо. по дяволите, тя е адски мокра.
Той тласка по-силно.
— Ти си мръсна курва. моли ме да те чукам, кучко.
Той прониква в сърцевината ми и скоро ми се струва, че се издигам нагоре. Устата му е
върху моята, вените на врата му измъкват.
— Искам да те чукам в задника, кучко!
Той вечно иска да ме чука в задника.
— Забрави за задника ми.
Стисвам влагалищните си мускули около надървения му пенис и той изстенва.
— Г осподи. Ще се изпразня… трябва да спра…
Осъзнавам, че наистина се издигаме нагоре. Приближаваме се към тавана. Джоунс сигурно е натиснал лоста с крак. Не разбира какво се случва, но продължава да ме чука свирепо.
Роялите имат специален лост, който прихваща чукчето до струните. В тази позиция, с чукчето, облегнато на лоста, пианистът може да свири стакато ноти с повече бързина и контрол отколкото на вертикално пиано.
Ритам го, хапя го, но това само го подлудява. Чука ме, сякаш иска да ме съдере. Изпищявам и захапвам ухото му с такава сила, че потича кръв.
— Какво, по дяволите, кучко.
Той поглежда настрани. После вдига очи нагоре и осъзнава, че остава само половин метър, преди пианото да размаже телата ни в тавана.
… Мамка му, шибаното нещо се вдига нагоре. проклетият под е на майната си. господи, таванът е на сантиметри от нас. ще бъдем заклещени. но проклетото нещо не може да ни размаже. ще се оправим.
— Мамка му! — само изсумтява той.
Поглежда ме в очите. Зениците му приличат на тъмни мраморни топчета.
— Мамка му!
Все още е в мен, когато се залепя в тавана. Едно от токчетата ми се прекършва. Звукът е като от счупена кост.
ДОПЛЕРОВ ЕФЕКТ = Когато към теб се носи линейка с виеща сирена, звукът, който чуваш е пронизителен, защото звуковите вълни пред линейката са смазани в едно от движещото се возило. Това кара повече вибрации да достигат до ухото ти за секунда и води до пронизителен звук. Когато линейката те подмине, звукът се снишава. Зад нея има по-малко вибрации в секунда, следователно се чува по-нисък звук. Тази промяна във височината е известна като Доплеровия ефект.
Проклет натиск. ще ме набута през тавана. не мога да дишам.
Сто килограма мъжка плът размазват гърдите ми, когато се притискаме в тавана. Не мога да помръдна. Той е в мен и нещо мокро потича в цепнатината на задника ми, мирише на сперма, говна, пикня, гнилоч, смърт, кръв. Господи, виждам ни като двама прокълнати в картините на оня откачен холандец Йеронимус Бош. Добре дошли в религиозното братство на нашата дева. О, Господи, Джоунс се опитва да говори, но само сумти. После му потичат лиги. Охва и се опитва да говори. Лицето му е изкривено, ококорените му очи се пулят, устата му е отворена, но не излиза звук, а само слюнка повърната кафява супа върху пианото.
Посредствен стриптийз клуб, оживен с повдигащо се пиано и танцуващо върху него момиче, реална картина на Бош.
Вцепененост, октави над основния тон, горещина, влага, течност, не искам да мисля за притиснатите вътрешности на Джоунс, вонящ въздух, мокрота, гадост от ануса и устата. Средновековни уреди за мъчения, хора, смазани от други хора заради религия, размазани на каша, плът, слята с кости. Размазани заради чукане. Куче се зъби на беден старец. Нещо поддава, костите му пробиват плътта бавно, мозъкът му избликва. Изпищявам. Крака, заклещени в италиански туристически капан, стотици хора ме притискат, усти с черни прогнили зъби зеят отворени, горещи и миризливи се смеят на изложбата в музея, показваща древни уреди за мъчения, задвижвани от демонични птици с човка и жабешки крака. Мисля, че чувам някакъв далечен звук. Вой? Кънки върху леда? Платна над кораби с глупци. Кокосови орехи размазват малки гърди, кокосово мляко капе върху плът. Все по-затруднено дишане. Мисля си как Джоунс е бил звезда във футболния отбор в училище и започвам да виждам ярки петна, малки падащи звезди и училище.