Публиката образува полукръг около него. Застанах пред хората с лице към сцената. Музиката бумтеше в ушите ми и ми вдъхваше още повече сила. Сетивата ми бяха претоварени, но разсъдъкът ми бе учудващо ясен. Контролирах положението.
0, Г осподи, чувствах се страхотно. Бях мокра, а влагалището ми пулсираше.
Прокарах кожените върви по гърба му. Ремъците под дрехите му ясно си личаха. Докато размишлявах как ли щяхме да се чувстваме, нещо запламтя в мен: нужда и желание. Пляснах го по рамото, после и по другото. Даниел потръпваше при всеки удар, а от мен избликваха сокове. Усещането за надмощие, диво и извратено, ме стресна със силата си. Заля ме вълна от удоволствие. Наведох се и пъхнах ръка под якето му. Стиснах кожените ремъци и ги опънах.
Даниел сложи ръце на пода и се подготви за предстоящото. Осъзнах, че бях уцелила нещо.
— Лошо момче — прошепнах в ухото му.
Надигнах се и отстъпих настрани. Върнах се до колоната, все още с камшика в ръка. Сърцето ми биеше лудо. Не можех да повярвам какво бях направила, а най-вече не можех да повярвам колко добре се чувствах. Даниел запълзя на колене към мен като питомна пантера. Остана в краката ми до края на представлението, като нежно търкаше глава в мен. Галех го по главата между снимките. Обзе ме пълно спокойствие. Все още бях възбудена, стресната и объркана от реакцията си, но в същото време изпитвах чувство на честност и осъзнаване.
Това ми вдъхна сила. Цялото преживяване приличаше на истински секс: възбуда, климакс, превъзходство. Никога дори не си бях помисляла, че мога да се кефя на доминирането над мъж и да го бия на обществено място, но точно така стана. И съдейки по обожанието в краката ми, това бе двупосочно.
Изпълнението приключи, светлините угаснаха и внезапно всичко стана прекалено реално. Вече не исках да ме гледат вторачено. Нуждаех се от питие. Исках да премисля случилото се. Членовете на групата бяха с Даниел, който стоеше прав и си бъбреше с тях. Може би ако не бях аз, щеше да отиде при някоя друга. Но каквато и да бе причината, поради която ме бе избрал, тя промени живота ми. Грабнах си нещата и тръгнах към бара на долния етаж, където си поръчах двойно уиски и го изгълтах на екс. Краката ми бяха като желе, когато оставих чашата и се наканих да си тръгна. Даниел слизаше надолу по стълбите. Маската бе изчезнала.
Исках да се прибера у дома и да помисля, да се порадвам на странната еуфория, която ме бе обзела по-рано. Но ако си тръгнех сега, дали някога щях да го видя отново? Не бях сигурна колко далеч по тази пътека исках да стигна, затова отворих вратата и излязох навън. Беше валяло и улицата бе различна от преди, когато влязох в кръчмата. Аз също бях различна. Втурнах се нагоре по хълма към спирката. Чух отекващи стъпки зад мен. Знаех, че принадлежаха на Даниел. Спрях и се завъртях към него.
Той вдигна ръце в жест, че се предава.
— Не възнамерявах да те преследвам, но нещо ме накара да го направя.
Кимнах. Не се страхувах от него. Осъзнах, че се страхувах от себе си. От непознатата в мен, която бе изскочила на бял свят толкова бързо и неочаквано. Скритата ми съблазнителка, както щях да я определя по-късно.
— Беше много добра — прошепна той и погали нежно ръката ми.
— Защо дойде при мен?
— Разбрах, че искаш да си поиграеш. Така беше, нали?
Беше прав и това ми се стори изнервящо. Все още галеше ръката ми. Забелязах, че сега се чувствахме равни. Всъщност съблазнителните му милувки ме накараха да си помисля, че е загрижен за мен. Неувереността ми се завърна.
— Трябва да вървя.
— Недей. Не го отричай.
Даниел се усмихна с надежда, но долових съжаление в очите му. Мислеше, че наистина ще изчезна.
— Никога преди не съм правила това — признах.
Исках той да узнае това.
Даниел се вторачи в мен и след секунда пристъпи по-наблизо и ми се ухили дяволито. Обгърна ме с ръце и се почувствах в пълна безопасност, но също така и любопитна, и искаща повече. Непознат човек да има такъв ефект върху мен? Сигурно защото бе разпознал половинката си в мен.
— Искаш ли да го направим отново? Някъде на по-усамотено място?
В главата ми запрепускаха образи и фантазии, които никога преди не бях имала. Те ме нападнаха с еротичния си потенциал и обещанието за удоволствие.
— Може би — промърморих.
Стояхме в мрака на влажния тунел, а по мокрите от дъжда улици около нас фучаха коли. Нямаше нужда да казваме повече. Когато Даниел наклони глава и притисна устни в моите, скритата ми съблазнителка прошепна: „Не се извръщай.“