Не го направих.
Не можех.
И ето ни сега, месеци по-късно. Радвам се, че не го отритнах онази нощ. Протягам ръка и го развързвам, преди да грабна камшика. Белегът от токчето ми на гърба му прилича на центъра на мишена. Използвам го, за да се съсредоточа, защото боят с камшика ме замайва толкова силно, че се нуждая от котва. Когато приключвам, а Даниел трепери от желание, заставам пред него.
Челото му е облегнато на слабините ми.
— Благодаря ти, господарко.
Усещам дъха му върху кожата си. Искам да ме изпълни физически, както ме изпълва емоционално и духовно.
— Легни — нареждам му.
Той се просва по гръб и разкопчава дюкяна си. Знае какво искам. Членът му изскача нагоре, дълъг и твърд. Яхвам го и го поемам в себе си. Плътта ми го поглъща жадно, а токчетата ми се забиват в хълбоците му. Поглеждам го в очите. Знам, че онова, което Даниел видя в мен, можеше никога да не бъде открито от някой друг, и това ме кара да го дращя от страст, докато яздя члена му. Той първи я разпозна в мен. Каза ми, че може да ми покаже истинската ми същност.
Любя го грубо и свирепо. Използвам го и поглъщам всичко, което ми дава, докато тялото му се сгърчва под мен. Даниел се изпразва в мен, а после и аз свършвам диво, радвайки се на силата си и облекчението. Скритата съблазнителка царува.
МАТЕЙ, МАРКО, ЛУКА И ЙОАН
АЛИСЪН ТЕИЛЪР
Не възнамерявах да ги изчукам всичките.
Матей, Марко, Лука и Йоан Охраняват леглото, върху което лежа.
По принцип не съм такова момиче.
Четири ъгъла на леглото ми,
Четири ангела около главата ми.
Всъщност аз съм изключително моногамна… или поне бях такава в миналото.
Един да наблюдава и един да се моли,
И двама да отнесат душата ми.
Но никога преди не съм помагала с уроците на четири момчета. Никога не съм откривала, че ме привличат четирима мъже едновременно. Оправданието ми е, че просто не можех да се сдържа. Всеки от тях е уникален и изпълнен с желание. А след като приех единия в леглото си, открих, че ми бе невъзможно да отхвърля следващия.
Разбира се, другите хора виждаха положението в различна светлина.
— Защо, по дяволите, учиш този предмет? — попита майка ми строго, когато научи разписанието ми.
— Френски? Винаги съм искала да науча френски.
— Не френския — изсумтя тя. — Другия.
— Древно гръцко изкуство? — опитах, като се намръщих, доловила гнева й през телефонната слушалка. — Знаеш, че се надявам да отида в Атина другото лято.
— Религиозния — прекъсна ме тя. — Онзи с Христос.
Записах се в класа по християнска иконография, който започваше в осем сутринта, защото отговаряше на графика ми, а не на духовността ми. Свършвах в девет и половина, успявах да отида на френски в десет три пъти седмично, а после бях свободна до късния следобед и лекциите по история на изкуството, което ми оставяше време за работата ми в седмичния вестник.
— Неприлично е — настоя майка ми. — Добро еврейско момиче като теб да учи подобен предмет.
Тя си мислеше за неприлично? Неприличното нямаше нищо общо с класа, а само е моите фантазии.
Класът по иконография бе последният ми избор, но единственият, който все още бе незапълнен, когато извикаха номера ми. Непрестанно си напомнях, че е важно да вземам приличен брой предмети всеки семестър. Дори почти си повярвах, че християнската иконография ще се окаже полезна в бъдещия ми живот. Е, не можех да си представя, разбира се, колко полезна щеше да се окаже за любовния ми живот.
Три дни седмично потеглях надолу по хълма от общежитието към учебната зала, като отчаяно се опитвах да си припомня различните икони, които бяхме обсъждали. За непрактикуваща еврейка темата бе странна като гръцкия. Само дето аз се справях чудесно с древногръцката история.
— Харесва ли ти? — попита майка ми след първата седмица.
— Разбира се — отговорих. — Защо да не ми харесва?
Матей, Марко, Лука и Йоан Охраняват леглото, върху което лежа.
Пеех си детската песничка, докато влизах в залата.
Четири ъгъла на леглото ми,
Четири ангела около главата ми.
Заех обичайното си място в задната част на залата. Държах кафето си в ръка и бях готова да науча още нещо за изкуството от християнска гледна точка.
Един да наблюдава и един да се моли,
И двама да отнесат душата ми.
Истината беше, че не можех да се съсредоточа напълно върху видеото, нито върху монотонните думи на професора. Причината бяха състудентите ми. По-точно четирима от тях. Готините спортисти на предната редица, които вечно закъсняваха и очевидно се бяха озовали в този клас по същата причина като мен — всичко друго вече е било заето.