Пускам водата и ставам. Завличам се до мивката и изчаквам да потече топла вода. Намокрям крайчеца на хавлия и я прокарвам между краката си, пренебрегвайки болката. Ще премине. След по-малко от ден ще си бъда у дома, а всичко това ще е далечен спомен. Просто още една глупава мечта…
Оставям хавлията. Тъпата болка тупти като второ сърцебиене. Кръв, пулсираща по всички тайни места, където бе той преди малко. Това е всичко, което имам от него — болката на мястото, където ме бе изпълнил и където ме остави. Искам ли да я залича толкова бързо?
Напълвам нащърбената чаша с вода. Пия и се поглеждам в огледалото. Жената, която ме гледа оттам, е чужда, но и позната — младото момиче от миналото ми. Призрак с леки бръчици около очите и устата, но още по-красив от възрастта. Бледо лице, обградено от рошава кестенява коса, зачервени от грубата му четина бузи и разширени зеници. Капка вода се стича от подутата ми долна устна. Това ли вижда той? Представям си как застава зад мен, прегръща ме и залепя устни към рамото ми. Образът е толкова силен, че поглеждам настрани, за да проверя дали наистина е тук. После връщам очи към огледалото.
Каква бих могла да бъда с него. Ако исках.
— Престани, Катрин — прошепвам. — Това е просто още една мечта.
Но образът и чувството си остават.
… хиляда и шест…
Почукване по вратата и образът изчезва.
Каня се да кажа, че ще изляза след секунда, но той вече отваря.
— Добре ли си? — пита, като ме оглежда внимателно с безизразно лице.
— Добре съм. Бях жадна.
— От доста време си тук.
Прави ми знак, че иска да влезе. Подавам му чашата и минавам покрай него, като внимавам да не издам желанието си да побягна.
— Не заспивай — казва той, преди да затвори вратата.
Забелязвам, че я оставя леко открехната. Тънката ивица светлина ми помага да стигна до леглото, където се свивам и вслушвам в звука на течаща вода. Нощта нахлува през прозореца като бурна река. Чувам шумолене на листа и далечен кучешки лай. Светлината угасва и въздъхвам. Не искам всичко това отново — грубото докосване, безличното пробождане на плът. Сърцето ми бие лудо. Свивам се на топка, уплашена, че сърцето ми ще изскочи през гърлото ми.
Той се движи из стаята, лек и невидим. Тялото ми го усеща да стои над мен и да ме гледа. Иска ми се да му откажа, да му обясня, че мускулите ме болят и съм наранена и насинена. Искам да заплача и той да пресуши сълзите ми с целувки. Но няма да го направи. Приближава се към мен.
Вторият път е абсолютно различен от първия.
Косата ми се плъзва встрани от лицето. Той я гали нежно и я прибира зад ушите ми. Очите ми се приспособиха към тъмнината и виждам как суровото му лице се смекчава. Един пръст опипва брадичката ми и се премества на устните ми. Другата му ръка се надига. Подготвям се, но не се извръщам. Пръстите му избират кичур коса и го разделят на три. Нещо задрасква в гърлото ми, когато осъзнавам какво прави. Сплита косата ми нежно на плитка. Докосването му е успокояващо. Сантиметър по сантиметър краката ми се разтварят и притискат в неговите. Сядаме един до друг с наведени глави. Той облизва пръст, преди да приглади непослушните кичури. Майка ми правеше така.
Когато стига до края, завързва косата спретнато, завърта главата ми и започва нова плитка. Премествам се по-близо и прехвърлям крак върху неговия. Коляното му е опряно в слабините ми. Лявата ми ръка небрежно поляга на бедрото му Той не ме отблъсва. Бавно сплита плитката, а аз протягам ръка към пениса му.
Той завързва косата и прокарва ръце по лицето ми. Облива ме гореща вълна. Коляното му се размърдва и аз се притискам в него, овлажнявайки го. Той стисва плитките ми и ме привлича към себе си. Не е нужно да виждам, за да знам къде са устните му — долавям горещия му дъх.
— Не си отивай — прошепва той. — Не си отивай.
Всяка дума е целувка и молба.
— Не отивам никъде.
Сърцето ми се свива. Ще започне ли отново? Но отговорът му ме изненадва.
— Не си отивай у дома.
Още целувки. Ръцете му се спускат към кръста ми.
— Остани тук.
— Не мога да остана. Трябва да се прибера у дома.
— Домът ти не е там.
Думите му са жестоки, но верни. Твърдата му длан се плъзва към гърдите ми. Пръстите му започват да стискат зърната ми.
— Бягаш към нищото.
Нямам отговор. Нито за него, нито за самата себе си. Просто го оставям да говори. Заслужава си. Ръката ми се раздвижва върху твърдия му член и копринената глава. Потърквам я нежно. Той изстенва, но се отдръпва. Устните му се спират върху зърната ми, после слизат надолу. Отпускам се назад върху възглавниците. Устата му ухажва интимните ми части до пълно подчинение. И най-после загрявам: това е състезание. Той ще ме накара да се изпразня като животно, после ще си тръгне, без да мога да му дам и секунда удоволствие, защото той контролира положението. А аз ще бъда оставена гола в прахта, с наслада и болка, звънтящи в костите ми като камбани.