— Наистина ли? — Амадиро застана нащрек. Ако младежът страдаше от психически отклонения, сега бе моментът истината да блесне по недвусмислен начин. Амадиро хвърли небрежен поглед към лентата на стената. Не му оставаше много време за губене, колкото и голямо любопитство да изпитваше.
— Луната — продължи Мандамъс, — постепенно се отдалечава от Земята поради приливния ефект върху планетата. Големите приливи и отливи на Земята представляват уникалното следствие от огромните мащаби на този спътник. Земното слънце също оказва подобен ефект, който обаче е три пъти по-слабо изразен, отколкото в случая с Луната — също както и нашето слънце предизвиква малки приливи и отливи на Аврора.
Тъй като вследствие на ефекта, който оказва върху Земята, Луната постепенно се отдалечава от нея, в началото тя естествено е била много по-близо до планетата. Колкото по-близо се е намирала Луната до Земята, толкова по-високи са били приливите и отливите на планетата. Тези приливи и отливи са имали две важни последствия за Земята. Постепенно те са нагънали земната кора и са забавили нейното въртене около собствената й ос — отчасти в резултат на същото това нагъване и отчасти в резултат на триенето между океанските приливни вълни и плитките морски дъна. И така ротационната енергия се е преобразувала в топлина.
Следователно Земята притежава най-тънката кора от всички обитаеми планети, които познаваме. Тя е единствената обитаема планета с активна вулканична и тектонична дейност.
Амадиро го прекъсна:
— Но всичко това не може да има нищо общо с изобилието от форми на живот на Земята. Струва ми се, д-р Мандамъс, че или трябва да преминете по същество, или да напуснете.
— Моля ви, д-р Амадиро, имайте още съвсем малко търпение. Много важно е да вникнем добре в нещата. Направил съм прецизна компютърна симулация на химическото развитие на земната кора, като съм отчел въздействието на приливите и отливите, както и на тектоничната дейност. Смея да твърдя, че никой никога не го е правил толкова добросъвестно и толкова обстойно като мен — ако ми позволите нескромността.
— О, непременно — промърмори Амадиро.
— Резултатите показват съвсем недвусмислено — мога да ви запозная с всички необходими данни, когато пожелаете, — че в земната кора и в най-горния слой на мантията са се натрупали уран и торий в концентрации, хилядократно надвишаващи тези на всички останали обитаеми планети. Нещо повече, те се натрупват неравномерно, така че на отделни места тяхната концентрация е дори още по-висока.
— И доколкото разбирам, радиоактивността също?
— Не, д-р Амадиро. Уранът и торият са много слабо радиоактивни и дори когато тяхната концентрация е относително висока, това не е така в абсолютни величини… Повтарям, че всичко това се дължи на присъствието на огромната Луна.
— В такъв случай предполагам, че макар радиоактивността да не е толкова висока, че да представлява опасност за живота, все пак е достатъчна, за да ускори мутациите. Така ли е, д-р Мандамъс?
— Точно така. Понякога тя може да предизвика преждевременна гибел, но като цяло осигурява по-бързо развитие на новите видове. В резултат се е стигнало до огромното разнообразие и изобилие от форми на живот. А в крайна сметка са се появили разумни същества и цивилизация — единствено на Земята.
Амадиро кимна. Младежът не беше никак откачен. Можеше да греши, но не беше откачен. А можеше и да се окаже прав.
Амадиро не беше планетолог. Трябваше да направи справка в литературата, за да провери дали Мандамъс не е открил вече известен факт, както често се случва с повечето ентусиасти. Преди това обаче трябваше да се убеди в нещо много по-важно.
— Споменахте за някаква възможност да се унищожи Земята — меко започна той. — Съществува ли някаква връзка между това и нейните уникални свойства?
— Човек може да се възползва от уникалните свойства по уникален начин — също толкова меко отвърна Мандамъс.
— В нашия случай — как именно?
— Преди да обсъдим метода, д-р Амадиро, съм длъжен да ви предупредя, че въпросът, дали унищожението е физически възможно, зависи донякъде от вас.
— От мен?
— Да — каза Мандамъс твърдо. — От вас. Защо иначе щях да ви досаждам с тази дълга история, ако не за да ви убедя, че знам какво говоря, и съответно да ви склоня да ми окажете съдействие, което ще е решаващо за моя успех?
Амадиро пое дълбоко дъх.
— Ако бях отказал, щеше ли да свърши работа някой друг?