Как ще обясниш това, Келдън? През всичките тези двайсет десетилетия землянинът не е бил на Аврора. Вече повече от шестнайсет десетилетия той не е дори сред живите — жалкият му живот продължи някакви си осем десетилетия. Но ти продължаваш да губиш — и в това отношение биеш всички рекорди. Дори сега, когато Фастълф е мъртъв, нима съумя да извлечеш достатъчно полза от разпокъсването на коалицията му или успехът все още ти се изплъзва?
Какво остава? Землянинът го няма. Фастълф го няма. Жискар е действал срещу теб през цялото това време. Жискар! А него все още го има. Сега той е не по-малко предан на соларианката, отколкото беше на Фастълф. Все си мисля, че тя няма особени причини да те обича горещо.
Лицето на Амадиро се разкриви от гняв и болка.
— Не е вярно. Нищо не е вярно! Въобразяваш си!
Василия запази хладнокръвие.
— Не, не си въобразявам. Само ти обяснявам. Обяснявам ти нещата, които ти самият досега не си могъл да си обясниш. Или може би напротив?… Мога да ти покажа и изход от положението. Прехвърли собствеността върху Жискар от соларианката на мен, и ще видиш как събитията изведнъж ще се обърнат в твоя полза.
— Не — отсече Амадиро. — Те вече се обърнаха в моя полза.
— Така си въобразяваш, обаче това няма да стане, докато Жискар работи против теб. Дори да си на косъм от победата, дори да си сигурен в нея, всичко ще отиде на вятъра, ако Жискар не е на твоя страна. Така стана преди двайсет десетилетия, така ще стане и сега.
Лицето на Амадиро внезапно се проясни.
— Като си помисля, няма никакво значение дали Жискар е в моите или твоите ръце, защото мога да ти докажа, че той не е телепат. Ако беше телепат, както твърдиш, ако можеше да подрежда събитията, както му харесва на него или на неговия господар, тогава защо допусна да поведат соларианката към сигурна смърт?
— Смърт ли? За какво говориш, Келдън?
— Не знаеш ли, Василия, че два заселнически кораба бяха унищожени на Солария? Или напоследък не си правила нищо друго, освен да сънуваш разни схеми и славните дни на твоето детство, когато си модифицирала своя питомец?
— Сарказмът не ти отива, Келдън. Чух за заселническите кораби по новините. Какво от това?
— Изпратен е трети кораб, който да разследва случая. Сигурно и той ще бъде унищожен.
— Вероятно. От друга страна, сигурно са взели предпазни мерки.
— Така и сториха. Капитанът поиска и получи соларианката, понеже тя познавала планетата достатъчно добре и щяла да му помогне да избегне участта на предишните два кораба.
— Едва ли, след като не е стъпвала там от двайсет десетилетия — отбеляза Василия.
— Именно! Значи има голяма вероятност да загине там заедно с останалите. Лично за мен това няма да е голяма загуба. Ще съм очарован, ако тя умре, а ако не се лъжа, същото важи и за теб. Но като оставим това на страна, нейната смърт ще ни даде отличен повод да протестираме пред Заселническите светове и ще пресече техните твърдения, че двата кораба са унищожени вследствие на умишлени действия от страна на Аврора. Нима бихме унищожили свой гражданин?… Мисълта ми е, Василия, защо Жискар допусна соларианката доброволно да тръгне на сигурна смърт, щом твърдиш, че притежава телепатични способности?
Василия се стъписа.
— Тя е заминала доброволно?!
— Абсолютно. Прояви пълно желание. По политически причини би било невъзможно да я накараме насила.
— Но аз не мога да разбера…
— Няма нищо за разбиране. Освен факта, че Жискар е най-обикновен робот.
За миг Василия замръзна на място, подпряла с ръка брадичката си. После бавно рече:
— На Заселническите светове, както и на техните кораби, не се допускат роботи. Значи тя е тръгнала сама. Без роботи.
— Не, разбира се, че не. Бяха принудени да се примирят с роботите, за да я отведат доброволно. Взеха на кораба онази пародия на човек, Данил, и още един робот… — той помълча, преди да изсъска следващата дума — …Жискар. Кой друг? Така че вълшебният робот от твоите фантазии е тръгнал към своята собствена гибел. Не би могъл по-…
Гласът му замря. Василия беше скочила на крака — очите й мятаха мълнии, лицето й се нажежи до червено.
— Искаш да кажеш, че Жискар е тръгнал с тях?! Напуснал е планетата, и то със заселнически кораб?! Келдън, ти направо си ни погубил!
55