И двамата оставиха вечерята недовършена.
Василия излезе от трапезарията с бърза крачка и изчезна в Личната. В неравна битка да запази хладна разсъдливост, Амадиро закрещя през затворената врата с пълното съзнание, че губи всякакво достойнство.
— Това е още по-сигурен признак, че Жискар е най-обикновен робот! Защо иначе отива на Солария, където сигурно ще загине заедно с господарката си?
Най-сетне плискането и шумът на течаща вода спряха и Василия се появи с току-що измито лице, почти замръзнало в отчаяния й опит да запази самообладание.
— Ти май наистина не разбираш, а? — каза тя. — Изумяваш ме, Келдън. Помисли си хубаво. Жискар не може да бъде в опасност, докато е в състояние да въздейства на околните. Соларианката също, докато Жискар й служи предано. Заселникът, който я е отвел, сигурно е разбрал още при първия им разговор, че тя не е била на Солария цели двайсет десетилетия. Не може при това положение да не се е усъмнил, че тя би могла да му помогне кой знае колко. Заедно с нея той е отвел и Жискар, но без да подозира, че Жискар също би могъл да му помогне… Или пък е знаел?
Василия се замисли, после продължи бавно:
— Не, няма начин. След като повече от двайсет десетилетия никой не е проумял способностите на Жискар, той явно е заинтересован да ги пази в тайна — а щом е така, значи наистина никой не би могъл да се досети за тях.
— Ти обаче имаш такива претенции — злобно подхвърли Амадиро.
— Аз знам повече от останалите, Келдън. И въпреки това едва сега проумях очевидното — и то благодарение на соларианската схема. Жискар трябва да се е погрижил и в моя случай, иначе отдавна щях да забележа. Чудя се дали Фастълф е знаел…
— Къде по-лесно е просто да приемем, че Жискар е най-обикновен робот — не мирясваше Амадиро.
— И ще тръгнеш по най-прекият път към провала, Келдън. Но не мисля, че ще те оставя да го направиш, колкото и да ти се иска… Работата е там, че заселникът е дошъл за соларианката и я е взел със себе си, въпреки че му става ясно колко нищожна би се оказала ползата от нея. А соларианката пък е тръгнала доброволно, въпреки че сигурно се отвращава при мисълта за пътешествие в компанията на някакви прокажени варвари. И въпреки че сигурно си дава ясна сметка за голямата вероятност да загине на Солария.
Затова ми се струва, че в дъното отново стои Жискар. Той е принудил заселника да настоява на своето искане противно на здравия разум. Нея пък е принудил да отстъпи пред молбата му — пак противно на здравия разум.
— Но защо? Мога ли да задам един прост въпрос? Защо? — възрази Амадиро.
— Предполагам, Келдън, че Жискар е сметнал за важно да напусне Аврора… Дали не се е досетил, че съм на крачка да разкрия неговата тайна? Ако е така, значи не е бил толкова сигурен в своите способности, че ще успее да се справи с мен. В края на краищата, аз съм опитен специалист по роботика. Да не говорим, че задължително ще си спомни, че някога е бил мой. А за един робот е много трудно да пренебрегне повелите на предаността. Вероятно е решил, че единственият начин да се погрижи за безопасността на соларианката е, като я отведе на по-безопасно разстояние от мен.
Василия вдигна поглед към Амадиро и продължи по-твърдо:
— Келдън, трябва да го върнем обратно. Не бива да го оставяме да действа в полза на заселническата кауза в тихия пристан на някой Заселнически свят. Достатъчно беди ни докара тук, под носа ни. Трябва да го върнем обратно и трябва да ме направиш негов законен собственик. Сигурна съм, че ще успея да се справя с него и да го накарам да работи за нас. Не забравяй! Аз съм единственият човек, който може да се справи с него.
— Не виждам никакъв повод за безпокойство — отвърна Амадиро. — Както най-вероятно ще се окаже, той е просто един обикновен робот, който при това ще бъде унищожен на Солария. И ще се отървем от тях двамата със соларианката. Далеч по-малко вероятно ми изглежда онова, което твърдиш ти. Но дори той да има телепатични способности и да оцелее на Солария, после ще трябва да се върне на Аврора. В края на краищата, макар че не е родена тук, соларианката е живяла твърде дълго на Аврора, за да се съгласи да живее сред варвари. А щом тя настои да се завърне в цивилизацията, Жискар няма да има друг избор, освен да я последва.
— Келдън, ти явно още не си проумял способностите на Жискар — въздъхна Василия. — Ако той реши, че не бива да се връща на Аврора, лесно може да настрои соларианката благосклонно към заселническия начин на живот. По същия начин, както я е накарал доброволно да се качи на кораба.
— В такъв случай, бихме могли просто да ескортираме заселническия кораб — заедно със соларианката и Жискар — обратно до Аврора.