— Да бъда представена на Земята? — попита Гладиа леко обезпокоена. — Като мина през всички церемонии?
— През абсолютно всички.
— Но как е възможно да започнат война само заради това?
— Не съм сигурен, че мога да го обясня на един космолит. Земята е особен свят. Земята е… свещен свят. Тя е единствената истинска планета. Там са се появили, усъвършенствали и развивали хората, там са живели в най-естествената си среда. На Бейлиуърлд има дървета и насекоми, но на Земята те виреят в пищно изобилие, каквото може да се види единствено там. Нашите светове са имитации, бледи имитации. Без интелектуалните, културни и духовни сили, които черпят от Земята, те не биха могли да съществуват.
— Мнението на космолитите за Земята е коренно различно — каза Гладиа. — В редките случаи, когато я споменаваме, тя се представя като западащ и варварски свят.
Д.Ж. пламна.
— И затова силата на Външните светове непрекъснато се смалява. Както съм казвал и преди, вие приличате на растения, които са се откъснали от своите корени, или на животни, които са изскубнали сърцата си.
— Добре — примирително рече Гладиа, — аз самата очаквам с нетърпение да видя Земята, но сега трябва да тръгвам. Чувствай се у дома си, докато се върна — тя се отправи с бърза крачка към вратата, после спря и се обърна. — В къщата, както и навсякъде на Аврора, няма никакъв алкохол, никакъв тютюн, никакви алкалоидни стимуланти — с една дума нищо от рода на… на всичките там изкуствени боклуци, към които вероятно си пристрастен.
Д.Ж. кисело се ухили.
— Ние, заселниците, сме наясно с този въпрос. Големи пуритани сте се извъдили.
— Изобщо не сме пуритани — намръщи се Гладиа. — Трийсет-четиридесет десетилетия се получават срещу заплащане — както в случая например. Или смятате, че постигаме дълголетието с някаква магия, а?
— Е добре, ще мина на здравословните плодови сокчета и на промития вариант на кафе — пък ще помириша и някое и друго цветенце.
— Такива неща ще намериш в изобилие — хладно отбеляза Гладиа. — И не се съмнявам, че щом се върнеш на своя кораб, бързо ще компенсираш абстиненцията от лишението.
— Единствено вие ме карате да се чувствам абстинентен, милейди — мрачно рече Д.Ж.
Гладиа се принуди да се усмихне.
— Вие сте непоправим лъжец, драги капитане. Ще се върна съвсем скоро. …Данил. …Жискар.
60
Гладиа седна вдървено в кабинета на Амадиро. Дълги десетилетия тя го беше виждала само отдалеч или на екрана за видеовръзка, но дори и тогава обикновено се извръщаше. За него помнеше единствено, че е заклет враг на Фастълф. Сега, когато за пръв път се оказа в една стая и лице в лице с него, се наложи да замръзне в безизразна маска, за да не издаде омразата си.
Въпреки че реално в стаята се намираха единствено тя и Амадиро, имаше поне още десетина висши служители — сред които и самият Председател, — които присъстваха посредством своите холографски образи. Гладиа позна Председателя и неколцина от останалите, но не всички.
В сцената имаше нещо зловещо. Колко много й напомняше за задължителното „гледане“ на Солария, с което беше свикнала като дете и за което си спомняше с толкова отвращение!
Гладиа се мъчеше да говори ясно, стегнато и без излишни емоции. Когато й отправяха въпрос, отговаряше кратко, доколкото не беше за сметка на пълнотата, и уклончиво, доколкото не беше за сметка на добрия тон.
Председателят слушаше невъзмутимо, а останалите взимаха пример от него. Явно беше възстаричък — нещо обичайно за всички Председатели, тъй като най-често получаваха поста в доста напреднала възраст. Имаше издължено лице, все още гъста коса и рунтави вежди. Гласът му бе мелодичен, но тонът далеч не беше дружески.
— Значи вие твърдите — каза той, когато Гладиа свърши, — че соларианците са стеснили дефиницията за „човешко същество“, като са я ограничили до „соларианец“.
— Нищо не твърдя, господин Председател. Просто никой не успя да обясни другояче разигралите се събития.
— Известно ли ви е, мадам Гладиа, че в цялата история на роботиката няма случай, в който да са програмирали робот със стеснена дефиниция за „човешко същество“?
— Господин Председател, аз не съм специалист по роботика и не разбирам нищо от математика и позитронни схеми. Щом казвате, че подобно нещо не е правено, аз, разбира се, ще се съглася с вас. Доколкото схващам обаче, този факт не означава, че подобно нещо няма да се случи и в бъдеще.