Гладиа протегна ръце към Данил и Жискар.
— Ще влезем заедно.
Амадиро искрено се засмя.
— Да не мислите, че се опитвам да ви разделя от роботите? Да не мислите, че те биха го допуснали? Твърде дълго сте била сред заселници, любезна моя.
Гладиа погледна затворената врата и процеди през зъби:
— Никак не харесвам този човек. Особено когато ми се усмихва толкова покровителствено.
Тя протегна ръце, при което лактите й леко изпукаха.
— Както и да е, ужасно съм уморена. Честна дума, ако се появи още някой да ме разпитва за Солария и Бейлиуърлд, ще получи много кратки отговори.
Гладиа седна на канапето, което леко поддаде под тежестта й. После си махна обувките и подпря крака върху облегалката. Усмихна се сънено, пое дълбоко въздух и се обърна на една страна с гръб към стаята. Моментално потъна в дълбок сън.
62
— Добре, че наистина й се спеше — каза Жискар. — Помогнах й съвсем малко, без да й причиня ни най-малка вреда… Не бих искал лейди Гладиа да стане свидетел на онова, което вероятно ще се случи.
— Какво ще се случи, приятелю Жискар? — попита Данил.
— Мисля, че ни предстои да видим резултата от факта, че ти, приятелю Данил, се оказа прав, а аз — не. Трябваше да се отнеса по-сериозно към прекрасната ти способност да разсъждаваш.
— Значи наистина не ги интересува никой друг освен теб?
— Да. И като са настоявали лейди Гладиа да се върне, всъщност са искали да върнат мен. Д-р Амадиро поиска тя да ни остави, нали чу? Отначало двамата, после само мен.
— Може би думите му трябва да се тълкуват буквално. Вероятно той действително смята, че съществува опасност да се загуби един ценен робот?
— Той изпитваше дълбока тревога, приятелю Данил, която не смятам, че съответства на буквалния смисъл на казаното.
— Успя ли да разбереш дали знае за твоите особени способности?
— Не мога да преценя пряко, тъй като не мога да чета мисли. Обаче на два пъти по време на разговора с членовете на Съвета в съзнанието на д-р Амадиро се появи рязко покачване на нивото на емоционалния заряд. Изключително високо покачване. Не мога да го опиша с думи, но бих го сравнил със следното. Представи си, че гледаш някаква черно-бяла картина, която в един миг внезапно избухва в ярки цветове.
— Кога се случи това, приятелю Жискар?
— Втория път беше, когато лейди Гладиа спомена, че ще замине за Земята.
— Нямаше видимо раздвижване сред членовете на Съвета. Какво ставаше в съзнанието им?
— Не мога да кажа. Присъстваха само като холографски образи, а те не се съпровождат от мисловни усещания, които мога да доловя.
— Значи можем да направим извода, че планираното пътуване на лейди Гладиа до Земята е обезпокоило д-р Амадиро независимо как са реагирали останалите членове на Съвета.
— Това не беше просто безпокойство, приятелю Данил. Д-р Амадиро изглеждаше във висша степен разтревожен. Както би могъл да се чувства например, ако наистина разполагаше с някакъв план за унищожението на Земята и се е опасявал, че някой може да го разкрие. Нещо повече, приятелю Данил, когато лейди Гладиа спомена за намеренията си, д-р Амадиро погледна за миг към мен — за пръв и последен път по време на разговора. Възпламеняването на емоционалния му заряд съвпадна по време с този поглед. Мисля, че го разтревожи не друго, а именно мисълта за моето заминаване на Земята… Както би могло да се очаква, ако той смята, че моите специални умения биха представлявали изключителна опасност за неговите планове.
— Подобно поведение, приятелю Жискар, би могло да се обясни също и с изразените му опасения, че понеже си твърде ценен робот, земляните биха могли да се опитат да те присвоят. А това би било зле за Аврора.
— Вероятността за това, приятелю Данил, както и размерът на евентуалните щети за общността на космолитите са прекалено малки, за да оправдаят силата на неговата тревога. Колко ще пострада Аврора, ако аз стана собственост на Земята — в случай че съм просто онзи Жискар, за който ме смятат?
— Значи според теб д-р Амадиро знае, че ти не си просто онзи Жискар, за който те смятат.
— Не съм сигурен. Може би само го подозира. Ако наистина знаеше какво представлявам, нямаше ли да направи всичко възможно, за да не разисква своите планове в мое присъствие?
— Просто за негова зла участ лейди Гладиа никога не се разделя с нас. Ако той беше настоял да се махнеш, щеше направо да си признае, че те е разкрил — Данил помълча, после добави: — Имаш голямо преимущество, приятелю Жискар, че можеш да преценяваш емоционалния заряд на човешкото съзнание… Но ти каза, че този емоционален взрив на д-р Амадиро е бил втори поред. Кой беше първият?