— Първият настъпи при споменаването на ядрения мултипликатор. А това също ми се струва доста показателно. Концепцията за ядрен мултипликатор е добре позната на Аврора. Наистина те не разполагат с портативен модел; не и такъв, който да е достатъчно лек и ефективен, за да може да се използва на кораб. Но все пак подобна новина не е кой знае какво, та чак да го порази като гръм. Тогава откъде идва огромната му тревога?
— Вероятно — каза Данил — неговите планове са свързани с идеята за мултипликатор от този род.
— Вероятно.
В този момент вратата се отвори, някой влезе и проехтя глас:
— Е… Жискар!
63
Жискар извърна поглед към новодошлия.
— Мадам Василия — спокойно отвърна той.
— Значи ме помниш — топло се усмихна Василия.
— Да, мадам. Вие сте известен роботик и от време на време се появявате в новините по хипервизията.
— Стига, Жискар. Не исках да кажа, че си ме познал. Всеки би могъл да го направи. Имах предвид, че ме помниш. Някога ме наричаше мис Василия.
— И това си спомням, мадам. Беше много отдавна.
Василия затвори вратата и седна в един от столовете. После обърна глава към другия робот.
— А ти си Данил, разбира се.
— Да, мадам — отвърна Данил. — И ако се позова на тънката разлика, която направихте, аз също не само ви познах, но и ви помня, защото едно време присъствах на разговора ви с детектива Илайджа Бейли.
— Повече няма да споменаваш този землянин — остро рече Василия. — И аз те познах, Данил. По свой собствен начин ти си не по-малко известен от мен. И двамата сте известни, защото сте най-великите шедьоври на покойния д-р Хан Фастълф.
— На баща ви, мадам — отбеляза Жискар.
— Много добре знаеш, Жискар, че не придавам никаква важност на тази чисто генетическа връзка. Повече не я споменавай.
— Няма, мадам — отвърна Жискар.
— Ами тази? — тя хвърли небрежен поглед към спящата фигура на канапето. — След като вие двамата сте тук, с пълно основание мога да предположа, че спящата красавица е соларианката.
— Това е лейди Гладиа, а аз съм нейна собственост. Искате ли да я събудя, мадам?
— Само ще я разстроим, Жискар, ако ние с теб си поприказваме за доброто старо време. Нека спи.
— Да, мадам.
— Вероятно това, което ще обсъждаме с Жискар, няма да представлява интерес и за теб, Данил — каза Василия. — Би ли изчакал отвън?
— Боя се, че не мога да напусна стаята, милейди. Моята задача е да охранявам лейди Гладиа.
— Не мисля, че има голяма нужда да я охраняваш от мен. Както виждаш, с мен няма роботи, така че Жискар й стига на твоята соларианска лейди.
— Нямате роботи в стаята, мадам — отвърна Данил, — но докато вратата беше отворена, видях четири отвън в коридора. Най-добре да остана.
— Е добре, няма да се опитвам да преча на задълженията ти. Можеш да останеш… Жискар!
— Да, мадам?
— Спомняш ли си кога си бил активиран за първи път?
— Да, мадам.
— Какво си спомняш?
— Първо светлина. После звуци. След това изкристализира образът на д-р Фастълф. Можех да разбирам стандартен галактически и разполагах с известно количество вродени познания, които бяха вградени в позитронните вериги на мозъка ми. Трите закона естествено; обширен речник с дефиниции; задълженията на робота; социалните обичаи. Останалото научих бързо.
— Спомняш ли си кой беше твоят първи собственик?
— Д-р Фастълф, както вече казах.
— Помисли си пак, Жискар. Не бях ли аз?
Жискар помълча, после отвърна:
— Мадам, бяха ми възложили задачата да ви охранявам в качеството ми на собственост на д-р Хан Фастълф.
— Мисля, че беше нещо повече. Цели десет години ти се подчиняваше единствено на мен и много рядко изпълняваше нечии други заповеди — включително и такива на д-р Фастълф. Налагаше се да го правиш просто вследствие на твоите задължения като робот, и то само доколкото това не противоречеше с първостепенната ти задача да ме пазиш.
— Бяха ме зачислили към вас, лейди Василия, но д-р Фастълф остана собственик. Като такъв той възвърна пълните си права над мен, когато вие напуснахте имението. Остана мой собственик, дори когато по-късно ме зачисли към лейди Гладиа. Не съм бил притежаван от никой друг, докато той беше жив. След смъртта му съгласно неговото завещание собствеността върху мен бе прехвърлена на лейди Гладиа. Оттогава насетне положението не се е променяло.
— Не е така. Попитах те дали си спомняш кога си бил активиран за първи път и какво точно си спомняш. Тогава си бил нещо съвсем различно от онова, което представляваш сега.