— Милейди, определено не ви подхожда да взимате подобно решение сама — отвърна Данил.
— Така или иначе вече го взех. Ако се стигне до някакви правни усложнения, ще се оправя.
— Вие лишавате лейди Гладиа от още един робот — и то робот, към който нямате никакви претенции.
— Повече от двайсет десетилетия тя и Фастълф ме лишаваха от моя робот, Жискар. Не вярвам да са изпитали притеснение дори и за миг. Както и аз няма ни най-малко да се притесня сега. Тя разполага с десетки други роботи, а в Института имаме достатъчно много, които предано ще се грижат за нейната сигурност на път за дома й.
— Приятелю Жискар, ако събудиш лейди Гладиа, може би тя ще успее да убеди лейди Василия… — започна Данил, но Василия погледна Жискар намръщено и извика:
— Не, Жискар! Остави жената да спи.
Жискар, който беше потрепнал при думите на Данил, замря.
Василия щракна три пъти с пръсти. Вратата мигом се отвори и пред нея се наредиха четири робота.
— Ти беше прав, Данил. Ето ги четирите робота. Те ще те демонтират, а на теб заповядвам да не се съпротивляваш. После ние с Жискар ще се заемем с останалото.
Василия изгледа през рамо влизащите роботи.
— Затворете вратата! А сега демонтирайте бързо този робот! — и тя посочи Данил.
Роботите не помръдваха.
— Казах ви, че това е робот, не обръщайте внимание на външността му. Данил, кажи им, че си робот!
— Аз съм робот — послушно рече Данил — и няма да се съпротивлявам.
Василия мина встрани и четирите робота пристъпиха към Данил, който дори не трепна. Той се обърна към спящата Гладиа, за да я погледне за сетен път, после застана с лице към роботите.
— Става интересно — усмихна се Василия.
Роботите спряха.
— Продължавайте! — извика тя.
Те не помръдваха и Василия изумено се вгледа в Жискар. Но не успя да каже нищо. Мускулите й се отпуснаха и тя се свлече на пода.
Жискар я подхвана и я сложи да седне с гръб към стената.
— Трябват ми само няколко минути, после тръгваме — провлачи неясно той.
Минутите изтекоха. Василия продължаваше да се взира с мътен и разфокусиран поглед. Роботите й продължаваха да стоят неподвижно. С една крачка Данил се озова до Гладиа.
Жискар вдигна поглед и се обърна към роботите на Василия:
— Пазете господарката си. Не позволявайте на никой да влиза, докато тя спи. Скоро ще се събуди.
Гладиа се бе размърдала, преди той да довърши. Данил й помогна да се изправи.
— Коя е тази жена? — попита тя недоумяващо. — Ами тези роботи… Как така тя…
Жискар я прекъсна с уморен, но безапелационен глас:
— По-късно, лейди Гладиа. Всичко ще ви обясня. Но сега трябва да побързаме.
Тримата се отправиха навън.
ЧАСТ ПЕТА
ЗЕМЯТА
Глава 15
Свещеният свят
64
Амадиро прехапа долната си устна и стрелна с поглед Мандамъс, който изглеждаше потънал в мисли.
— Тя настоя — започна да се оправдава Амадиро. — Каза, че само тя можела да се справи с този Жискар; че само тя можела да му повлияе достатъчно силно, за да му попречи да използва неговите умствени възможности.
— Не ми споменахте нито дума за това, д-р Амадиро.
— Не бях сигурен, че има нещо за казване. Не бях сигурен, че е права.
— А сега сигурен ли сте?
— Напълно. Тя изобщо не може да си спомни какво се е случило…
— Значи и ние не знаем какво се е случило.
— Точно така — кимна Амадиро. — Освен това тя не си спомня нищо от предишните ни разговори по въпроса.
— Не се ли преструва?
— Постарах се да й направят електроенцефалограма. Има явна разлика в сравнение с предишните резултати.
— Има ли някаква вероятност да възстанови паметта си след време?
— Кой би могъл да каже? — Амадиро поклати глава с горчивина. — Аз лично се съмнявам.
Мандамъс продължаваше да гледа замислено надолу.
— Тогава има ли някакво значение? Можем да приемем за вярно онова, което ви е казала. Жискар има власт да въздейства на човешкото съзнание. Това е от решаващо значение и сега вече ни е известно… Всъщност добре, че колежката ни се провали. Ако Василия беше постигнала контрол над робота, не след дълго и вие щяхте да се озовете в ръцете й — както и аз, ако приемем, че е смятала да ме е удостои с тази чест.
Амадиро кимна.
— Предполагам, че вероятно е имала нещо подобно наум. В момента обаче е трудно да се каже какво смята. По нищо не личи да е пострадала — поне външно, — като изключим специфичната загуба на паметта. Очевидно тя си спомня всичко останало. Но кой знае какви ще бъдат последствията върху нейния начин на мислене, а съответно и върху научната й работа! Фактът, че Жискар е способен да причини подобно нещо на човек с нейната ерудиция, го прави изключително опасно явление.