— Дори и това е било необходимо, приятелю Жискар — каза Данил.
— Но вероятността за причинена вреда съвсем не беше малка. Ако мислено си представиш свързващата сила като една тънка, еластична нишка — аналогията не е много удачна, но друга не мога да измисля, защото онова, което долавям в съзнанието, няма аналогия извън него — тогава обичайните задръжки, на които въздействам, са толкова тънки в сравнение с нишката, че изчезват само с едно мое докосване. От друга страна, силните връзки при разкъсване рязко се омотават. При хаотичното омотаване краищата могат да засегнат и да прекъснат други свързващи сили, или пък ако се увият около тях, невероятно да ги подсилят. И в двата случая може да се стигне до непредвидими промени в чувствата и манталитета на човешкото същество, които почти неизбежно ще причинят вреда.
— Смяташ ли, че си причинил вреда на лейди Гладиа, приятелю Жискар? — попита Данил малко по-високо.
— Мисля, че не. Бях изключително внимателен. Работех върху проблема през цялото време, докато вие разговаряхте. Ти постъпи съвсем предвидливо, като пое главната тежест при разговора, макар че рискуваше да бъдеш притиснат между неудобната истина и лъжата. Но въпреки цялата ми предпазливост, приятелю Данил, аз рискувах. Безпокои ме фактът, че бях готов да рискувам. Бях толкова близо до нарушаването на Първия закон, че това ми костваше огромни усилия. Сигурен съм, че нямаше да мога да го направя, ако…
— Да, приятелю Жискар?
— Ако не беше развил идеята си за Нулевия закон.
— Значи го приемаш?
— Не, не мога да го приема. Ти можеш ли? Ако си изправен пред вероятността да причиниш или да допуснеш причиняването на вреда на дадено човешко същество, наистина ли би могъл да го направиш в името на абстрактното човечество? Помисли си!
— Не съм сигурен — едва доловимо отвърна Данил с треперещ глас. После с усилие продължи: — Бих могъл. Самата идея, без да е формулирана като закон, ми дава достатъчно основания — също както и на теб. Нали това ти е помогнало, за да рискуваш с настройката на съзнанието на лейди Гладиа.
— Така е — съгласи се Жискар — и колкото повече мислим върху Нулевия закон, толкова повече той ще ни поощрява. Чудя се обаче докъде бихме могли да стигнем. Дали ще се ограничим само с поемането на малко по-големи рискове от тези, които нормално можем да си позволим?
— Но аз вярвам във валидността на Нулевия закон, приятелю Жискар.
— И аз бих могъл да повярвам, ако можем да определим какво разбираме под „човечество“.
Настъпи кратко мълчание, после Данил попита:
— Ти не беше ли приел Нулевия закон, когато спря роботите на мадам Василия и заличи избирателно част от нейната памет?
— Не, приятелю Данил — отвърна Жискар. — Всъщност не. Изкуших се, но всъщност не го приех.
— И все пак твоите действия…
— Бяха продиктувани от преплитането на ред мотиви. Ти изложи концепцията си за Нулевия закон, която звучеше правдоподобно, но не чак толкова, че да преодолее Първия. Дори не и толкова, че да преодолее заповедите на мадам Василия, които произтичаха директно от Втория закон. После, когато насочи моето внимание към приложението на Нулевия закон в психоисторията, движещата сила на позитронния поток в мен нарасна значително. Обаче пак не достатъчно, за да превъзмогна Първия, та дори и Втория закон.
— И все пак — промърмори Данил, — ти нанесе удар на мадам Василия.
— Тя нареди на своите роботи да те демонтират, приятелю Данил, и демонстрира недвусмислено задоволството си от предстоящия спектакъл. Твоята безпомощност, съчетана с въздействието на концепцията за Нулевия закон, ме накара да превъзмогна Втория закон и да се противопоставя дори на Първия. Действията ми бяха продиктувани от комбинираното влияние на Нулевия закон, психоисторията, моята лоялност към лейди Гладиа и твоята безпомощност.
— Едва ли моята безпомощност е била от такова значение, приятелю Жискар. Аз съм само робот. Аз бих могъл да предприема някакви действия съгласно Третия закон, но ти не. На Солария ти унищожи надзирателката без колебание. Значи би трябвало да наблюдаваш и моето унищожение без никакъв повод за намеса.
— Да, приятелю Данил, и в общия случай сигурно щеше да стане точно така. Обаче Нулевият закон, който ти дефинира, отслаби необичайно много силата на Първия. А когато ти трябваше да бъдеш спасен, това се оказа достатъчно, за да засенчи всичко останало и аз… постъпих, както видя.
— Не, приятелю Жискар. Едва ли ти е повлияла евентуалната участ на един робот. Това не би могло да допринесе по никакъв начин за преодоляването на Първия закон, колкото и да е била отслабнала силата му.