— Много бих се радвал в този момент да имам четири крака — каза Жискар. — Но мисля, че неразположението ми преминава.
Д.Ж. се показа на вратата и ги посрещна с широка усмивка. След това огледа коридора и в двете посоки, при което усмивката изчезна от лицето му и се замени с изражение на крайно безпокойство.
— Какво правите тук без Гладиа? Как…
— Мадам Гладиа е съвсем добре, капитане — прекъсна го Данил. — Нищо не я застрашава. Ще ни позволите ли да влезем и да ви обясним?
Д.Ж. ги стрелна гневно с поглед и ги пусна да влязат. Тонът му стана гневен — естествената реакция, която можеха да предизвикат две зле работещи машини.
— Защо сте я оставили сама? Как може изобщо да си позволявате да я оставяте сама?
— Тя е сама колкото всеки друг човек на Земята и е изложена на опасност колкото всички останали. Ако по-късно се обърнете към нея по този въпрос, тя положително ще ви каже, че докато по петите я следват аврориански роботи, мисията й на Земята не може да се развива успешно. Положително ще ви каже още, че ако някой трябва да й помага и да я пази, то това сте вие, а не роботите й. С положителност смята, че точно това е желанието й — поне в момента. Ако някога, когато и да е, поиска да се върнем при нея, ще ни има на свое разположение.
Лицето на Д.Ж. облекчено се разтегна наново в усмивка.
— Значи иска аз да я пазя?
— Според нас, капитане, в момента тя желае много по-силно вашето присъствие, отколкото нашето.
Усмивката на Д.Ж. се разля до ушите.
— Как да й се сърди човек!… Ще се приготвя и ще отида в апартамента й колкото се може по-бързо.
— Само че, сър, първо…
— А-ха! — възкликна Д.Ж. — Услуга за услуга, така ли?
— Да, сър. Искаме да разберем колкото се може повече за робота, който снощи стреля с бластер по балкона.
Изражението на Д.Ж. отново стана напрегнато.
— Смятате, че мадам Гладиа все още не е вън от опасност?
— Съвсем не. Роботът снощи не стреля по мадам Гладиа. Той се целеше в приятеля Жискар.
— Защо да стреля по него?
— Точно това искаме да разберем. За тази цел бихме искали да се свържете с мадам Квинтана, заместник-министъра на енергетиката. Кажете й, че за вас и — ако евентуално решите да добавите — за правителството на Бейлиуърлд е изключително важно да ми позволи да й задам няколко въпроса. Бихме искали да направите каквото намерите за добре, за да я убедите да се съгласи.
— Само това ли искате от мен? Да убедя едно доста високопоставено и заето държавно лице да се подложи на кръстосан разпит от робот?
— Тя би могла да се съгласи, сър, стига да я помолите достатъчно убедително — настоя Данил. — Освен това, тъй като може да се намира далеч оттук, ще бъде добре да наемете на наше име дартер, който да ни откара дотам. Както може би се досещате, нямаме никакво време за губене.
— И тези дреболии са всичко? — попита Д.Ж.
— Не съвсем, капитане — каза Данил. — Ще ни трябва шофьор, на когото ще ви помолим добре да платите, за да се съгласи да качи приятеля Жискар, който е несъмнено робот. Що се отнася до мен, той вероятно няма да има нищо против.
— Дано си даваш сметка, Данил, че искаш от мен прекалено много — каза Д.Ж.
— Надявах се, че не е много, капитане. Но щом казвате, че е така, излишно е повече да говорим. Не ни остава нищо друго, освен да се върнем при мадам Гладиа, което никак няма да я зарадва, защото тя предпочита да бъде с вас.
Данил се обърна към вратата и направи знак на Жискар да го последва.
— Почакайте — спря ги Д.Ж. — Малко по-надолу във вестибюла има обществен комуникационен апарат. Мога само да опитам. Вие стойте тук и ме чакайте.
Двата робота замръзнаха на място.
— Наложи ли се да се намесиш много, приятелю Жискар?
Жискар стоеше здраво на краката си.
— Бях безпомощен — отвърна той. — Капитанът беше категорично против да се свърже с мадам Квинтана, също както и да ни наеме дартер. Не можех да променя това положение, без да му причиня вреда. Когато обаче ти заяви, че се връщаме при мадам Гладиа, отношението му коренно се промени. Очакваше ли това, приятелю Данил?
— Да, приятелю Жискар, очаквах го.
— Както изглежда, нямаш голяма нужда от мен. Явно има много начини да се манипулира човешкото съзнание. Все пак накрая и аз направих нещо. Промяната в решението на капитана бе съпроводена от силна благосклонност към мадам Гладиа. И аз се възползвах от възможността да засиля това чувство.