— Това е едно безсмислено желание, мадам Гладиа — отбеляза Жискар. — Аз и приятелят ми Данил ще застанем пред каютата, за да сме сигурни, че повече няма да ви безпокоят.
Коридорът беше и си остана празен, но въпреки това Данил и Жискар разговаряха на такава звукова честота, която беше под прага на чувствителността за хората. Те обменяха мисли кратко и сбито, както бяха свикнали.
— Мадам Гладиа постъпи неблагоразумно, като отказа да се оттегли — каза Жискар. — Без съмнение.
— Предполагам, приятелю Жискар — отвърна Данил, — че не си имал никаква възможност да я накараш да промени своето решение.
— Оказа се твърде непоколебимо, приятелю Данил, и твърде спонтанно. Същото важеше и за намеренията на Нис, заселника. Любопитството му по отношение на мадам Гладиа, а също неговата омраза и враждебност към теб бяха прекалено силни, за да ги неутрализирам, без да му причиня сериозно умствено увреждане. С останалите четирима се справих. Имах пълната възможност да ги задържа пасивни. Тяхното изумление от начина, по който ти се справи с Нис, естествено ги смрази на място. От мен се искаше само леко да подсиля чувствата им.
— Добре, че стана така, приятелю Жискар. Ако онези четиримата се бяха присъединили към Нис, щях да се изправя пред трудния избор или да накарам мадам Гладиа позорно да се оттегли, или сериозно да нараня един-двама заселника, за да сплаша останалите. Мисля, че щеше да се наложи да избера първото, но пак щях да се чувствам потиснат.
— А сега добре ли си, приятелю Данил?
— Съвсем. Нараних мистър Нис в минимална степен.
— Физически да, приятелю Данил. Но вътрешно той понесе огромно унижение, което за него беше много по-лошо от физическата болка. А тъй като го усетих, самият аз нямаше да мога да се справя толкова лесно, както ти. И все пак, приятелю Данил…
— Да, приятелю Жискар?
— Безпокоя се за бъдещето. През всичките десетилетия на моето съществувание на Аврора имах пълната възможност да работя бавно и да изчаквам подходящия момент за лека и безобидна умствена намеса. Да засилвам появилите се усещания; да смекчавам други, които вече отслабват; да побутвам леко в посоката на съществуващия импулс. Сега обаче навлизаме в една кризисна ситуация, когато емоциите ще се нагорещяват, решенията ще се взимат бързо и събитията ще препускат с бясна скорост. И за да има някаква полза от мен, аз също ще трябва да действам бързо, а Трите закона на роботиката не ми позволяват това. Необходимо е време, за да претеглиш неуловимото съотношение между физическата и умствената вреда. Ако бях сам с мадам Гладиа, когато дойдоха заселниците, не виждам какво можех да предприема, без според мен да се стигне до сериозни последствия за нея, за един или няколко заселника, за мен — или може би за всички присъстващи.
— Какво можем да направим, приятелю Жискар? — попита Данил.
— Тъй като е невъзможно да се променят Трите закона, приятелю Данил, за сетен път ще трябва да стигнем до извода, че единственото, което ни остава, е да очакваме провал.
Глава 7
Надзирателят
23
Утрото озари Солария, озари имението — нейното имение. В далечината се виждаше къщата, която някога по всяка вероятност бе нейна. Двайсетте десетилетия сякаш се стопиха и Аврора започна да й се струва като отдавнашен сън, който никога не се е сбъдвал.
Гладиа се обърна към Д.Ж, докато той затягаше тънката си връхна дреха с колан, от който висяха два кобура. На лявото му бедро висеше неврокамшика, а на дясното — нещо по-късо и по-масивно, което тя реши, че е бластер.
— В къщата ли отиваме? — попита тя.
— Най-накрая и там — отвърна малко разсеяно Д.Ж. Той проверяваше оръжията в кобурите едно по едно, като ги доближаваше до ухото си. Сякаш се мъчеше да долови и най-слабия звук, който би го уверил, че животът не ги е напуснал.
— Само ние четиримата ли? — Гладиа машинално погледна към другите: Д.Ж., Данил…
— Къде е Жискар, Данил? — попита тя.
— Жискар реши, мадам Гладиа, че би било по-разумно да влезе в ролята на преден отряд. Бидейки робот, той би могъл да остане незабелязан сред останалите, а ако се случи нещо нередно, би могъл да ни предупреди. Във всеки случай той е по-лесно заменим от вас двамата с капитана.
— Роботите разсъждават по един прекрасен начин — вметна мрачно Д.Ж. — Но както и да е. Хайде, тръгваме.
— Само ние тримата? — жално попита Гладиа. — Честно казано, не споделям типичната за роботите готовност, с която Жискар спокойно приема факта, че е заменим.