— Не, мадам, вие сте човешко същество.
— Тогава, като човешко същество, аз определям тези двама мъже като човешки същества… Чуваш ли?
— Мадам — каза Лендъри малко по-меко, — това не са човешки същества.
— Те наистина са човешки същества, защото аз ти казвам, че са. Забранено ти е да ги нападаш или да ги нараняваш по какъвто и да било начин.
Лендъри стоеше безмълвно.
— Разбираш ли какво ти казвам? — Гладиа искаше да придаде на гласа си повече категоричност и сила, от което акцента й също се усили.
— Мадам — каза Лендъри, — това не са човешки същества.
Данил се обърна тихо към Гладиа:
— Мадам, тя е получила толкова строги заповеди, че няма да можете лесно да им противодействате.
— Ще видим — задъхано рече Гладиа.
Лендъри се огледа. За краткото време на сблъсъка групичката роботи се бе приближила до Гладиа и нейните двама спътници. Отзад се виждаха още два робота, които, реши Гладиа, не бяха от първата група. Не без известно усилие те мъкнеха някакво огромно и масивно устройство. Лендъри им направи знак и те ускориха малко темпото.
— Роботи, спрете! — извика Гладиа.
Те спряха.
— Мадам, аз изпълнявам своите задължения — каза Лендъри. — Следвам инструкциите, които съм получила.
— Твое задължение, момиче, е да се подчиняваш на заповедите ми! — отсече Гладиа.
— Не можете да ми заповядате да не изпълнявам инструкциите, които съм получила!
— Данил, гръмни я! — каза Гладиа.
Впоследствие Гладиа съумя да разбере какво се бе случило. Данил реагираше много по-бързо, отколкото който и да било човек, при това той знаеше, че е изправен пред робот, по отношение на когото Трите Закона не забраняваха употребата на насилие. Но тя толкова приличаше на човек, че въпреки всичко Данил не можа напълно да преодолее забраната. Той се подчини на заповедта по-бавно, отколкото би трябвало.
Лендъри, чиято дефиниция за „човешко същество“ очевидно беше различна от тази на Данил, не се спря от външния му вид и се оказа по-бърза. Тя сграбчи бластера и двамата отново се вкопчиха един в друг.
Д.Ж. обърна неврокамшика с приклада напред и се втурна към тях. Удари я право по главата, но това не направи ни най-малко впечатление на робота, който с един ритник го преобърна във въздуха.
— Робот! Спри! — извика Гладиа. Беше вдигнала ръце със стиснати юмруци.
Лендъри изкрещя с оглушителния си контраалт:
— Всички вие! Елате при мен! Двете същества, които приличат на мъже, не са човешки същества. Унищожете ги, без да наранявате по какъвто и да било начин жената.
Ако човешката външност можеше да попречи на Данил, същото важеше в значително по-голяма степен за простите солариански роботи, които тръгнаха напред бавно и нерешително.
— Спрете! — изкрещя Гладиа. Роботите спряха, но заповедта не подейства ни най-малко на Лендъри.
Данил държеше здраво бластера, но се огъваше под натиска на очевидно по-силната Лендъри.
В отчаянието си Гладиа се огледа, сякаш се надяваше да намери някакво оръжие.
Д.Ж. правеше опит да се свърже по радиопредавателя.
— Повреден е — изсумтя той. — Май паднах върху него.
— Какво ще правим?
— Трябва да се доберем обратно до кораба. Бързо.
Гладиа отвърна:
— Тогава бягайте. Аз не мога да оставя Данил. — Тя се обърна глава към биещите се роботи и завика като обезумяла:
— Спри, Лендъри! Лендъри, Спри!
— Не трябва да спирам, мадам — каза Лендъри. — Имам изрични инструкции.
Пръстите на Данил бяха разтворени и бластерът отново се озова в ръцете на Лендъри.
Гладиа се хвърли пред Данил.
— Не трябва да нараняваш това човешко същество.
— Мадам — каза Лендъри, без да трепне, с бластер, насочен към Гладиа, — застанала сте пред нещо, което прилича на човешко същество, но не е. Наредено ми е да унищожавам подобни неща, щом ги видя. — После добави по-високо: — Двамата носачи — към кораба!
Двата робота, мъкнещи масивното устройство, подновиха придвижването си напред.
— Спрете, роботи! — извика Гладиа неистово и придвижването напред спря. Роботите потрепваха на място, сякаш хем се канеха да тръгнат, хем не успяваха.
— Не можеш да унищожиш моя приятел Данил, без да унищожиш мен, а ти сама признаваш, че съм човешко същество и следователно не бива да ме нараняваш — продължи Гладиа към Лендъри.
— Милейди, не бива да се оставяте да ви наранят в стремежа си да ме защитите — тихо каза Данил.
— Това е безполезно, мадам — отвърна Лендъри. — Лесно мога да ви преместя и да унищожа нечовешкото същество зад вас. Тъй като това може да ви нарани, най-учтиво ви моля да се отдръпнете доброволно.
— Трябва да го направите, милейди — настоя Данил.