— Да задържим ли и роботите, капитане? — попита Озер.
— Не. Те са прекалено прост модел, не си струва, а при създалите се обстоятелства това може да предизвика нежелателни последствия. Уредът, който носят, е много по-ценен от тях самите.
Жискар наблюдаваше бавното и внимателно пренасяне на уреда в кораба.
— Капитане, подозирам, че това представлява опасен предмет — каза той.
— И аз имам такова чувство — отвърна Д.Ж. — Подозирам, че щяха да унищожат кораба малко след нас.
— С това ли? — възкликна Гладиа. — Какво е то?
— Не съм убеден, но мисля, че е ядрен мултипликатор. Виждал съм експериментални модели на Бейлиуърлд, а това ми изглежда като голямото им братче.
— Какво представлява ядреният мултипликатор?
— Както личи от името му, лейди Гладиа, той представлява уред, който ускорява ядрения синтез.
— Как го прави?
Д.Ж. сви рамене.
— Не съм физик, милейди. Свързано е с потока от W-частици, които участват в слабите взаимодействия. Това е всичко, което знам по въпроса.
— В какво се изразява действието му?
— Ами, представете си, че корабът разполага с енергийно захранване, както в нашия случай например. От резервоара с водородно гориво непрекъснато се отделя малък брой свръхгорещи протони, които се сливат, при което се отделя енергия. Отделно се нагрява и допълнително количество водород, за да се образуват свободни протони, които след като се нагреят достатъчно, също се сливат и така производството на енергия се поддържа постоянно. Ако W-частиците от ядрения мултипликатор се срещнат със сливащите се протони, синтезът се ускорява и започва да се отделя повече топлина. В резултат на отделената топлина се засилва и производството на протони. Те започват да се сливат по-бързо, отколкото трябва, а тяхното сливане се съпровожда с отделянето на още и още топлина. Получава се порочен кръг, по който въртенето се усилва и усилва. За една нищожна част от секундата в ядрения синтез се включва достатъчно количество от горивото, за да се образува една малка термоядрена бомба, при което целият кораб заедно с всичко на борда се изпарява.
Гладиа изглеждаше потресена.
— Няма ли да се възпламени всичко? Няма ли да се взриви цялата планета?
— Мисля, че няма такава опасност, мадам. Протоните трябва да са свръхгорещи и в процес на синтез. Студените протони не могат да се включат в процеса, дори когато е налице максималното ускорение, което се създава с подобен уред. Или поне с такова впечатление останах от една лекция, на която присъствах. И доколкото знам, това засяга само водорода. Дори в случая със свръхгорещите протони произведената топлина не се увеличава безкрайно. Температурата спада с отдалечаването от лъча на мултипликатора, така че синтезът се стимулира само в известни граници. Достатъчни, за да се унищожи корабът, разбира се, но и дума не може да става за взривяване на богатите на водород океани например, дори и част от тях да е била свръхнагрята. Да не говорим, ако е студена.
— Ами ако неволно включат машината в склада…
— Не мисля, че това може да стане — Д.Ж. разтвори дланта си и показа някакво двусантиметрово кубче от полиран метал. — Ако съдя от малкото, което знам, това е активатор, без който ядреният мултипликатор не става за нищо.
— Сигурен ли сте?
— Не съвсем, но просто се налага да поемем риска, защото трябва да закарам онова нещо на Бейлиуърлд. А сега да се качваме.
Гладиа тръгна с двата си робота по мостика към кораба. Д.Ж. ги последва, разменяйки пътем няколко реплики с офицерите си.
Накрая се обърна към Гладиа. Умората му явно започваше да си личи.
— Ще са ни необходими няколко часа, за да качим всички съоръжения на борда и за да се приготвим за отлитане, а всяка минута може да се окаже фатална.
— Фатална?
— Надали мислите, че онази ужасна жена е била единствената по рода си на Солария. Нито пък този ядрен мултипликатор. Предполагам, че ще им е нужно известно време — може би доста, за да докарат тук други хуманоидни роботи с ядрени мултипликатори, но ще трябва да им отпуснем колкото се може по-малко аванс. А междувременно, мадам, да отидем във вашата каюта и да уредим една важна работа.
— За каква важна работа става дума, капитане?
— Ами — започна Д.Ж., докато с жест ги подканваше да побързат, — предвид на това, че може да съм станал жертва на измяна, смятам да проведа едно неофициално разследване.
28
Д.Ж. се отпусна на стола с шумно стенание.
— Имам нужда най-вече от един горещ душ, един масаж и едно хубаво хапване, след което да дремна малко, но всичко това ще трябва да почака, докато излетим. Същото важи и за вас, мадам. Някои неща обаче не търпят отлагане… Моят въпрос е следният. Къде беше ти, Жискар, докато ние останалите бяхме изправени пред такава голяма опасност?