— Капитане, струваше ми се, че ако на планетата са останали само роботи, те не биха представлявали някаква опасност — отвърна Жискар. — Още повече, че Данил остана с вас.
— Капитане — намеси се Данил, — аз бях съгласен Жискар да отиде на разузнаване, а аз да остана с мадам Гладиа и с вас.
— Значи вие двамата бяхте съгласни, така ли? — сряза го Д.Ж. — Посъветвахте ли се и с някой друг?
— Не, капитане — отвърна Жискар.
— Щом си бил толкова сигурен, че роботите са безобидни, Жискар, как тогава да си обясним факта, че са унищожени два кораба?
— Струваше ми се, капитане, че някъде на планетата трябва да са останали човешки същества, които обаче биха направили всичко възможно да не ги видите вие. Исках да разбера къде се крият и какво правят. Опитвах се да ги намеря, като претърсвах наоколо колкото се може по-бързо и разпитвах всички срещнати роботи.
— Намери ли някакви хора?
— Не, капитане.
— Провери ли къщата, от която излезе надзирателката?
— Не, капитане, но бях сигурен, че вътре няма хора. И продължавам да смятам така.
— Вътре е била надзирателката.
— Да, капитане, но надзирателката беше робот.
— Опасен робот.
— За съжаление, капитане, не успях да разбера това.
— Съжаляваш, така ли?
— Използвам този израз, капитане, за да опиша състоянието на позитронните си вериги, което ми се струва, че има грубо съответствие със значението на термина за човешките същества.
— Как така не си разбрал, че роботът може да е опасен?
— Според Трите закона на роботиката…
Гладиа го прекъсна:
— Стига толкова, капитане. Жискар знае само онова, което е програмиран да знае. Нито един робот не може да представлява опасност за човешките същества, освен ако между тях не се е завързала кървава разправа, която се налага да бъде спряна. В подобна ситуация Данил и Жискар несъмнено биха ни защитили с минимални последствия за останалите.
— Така ли било? — Д.Ж. се плесна по бузата, после продължи: — Данил добре ни защити. Срещу нас имаше роботи, а не хора, така че не е имало никакъв проблем да реши кого и до каква степен да защитава. Но той ни демонстрира удивителна неспособност да се справи, особено като се има предвид, че Трите закона не му пречат да наранява роботи. Жискар остана вън от играта и се появи точно в момента, в който всичко свърши. Може би между роботите съществува някаква солидарност? Може би когато защитават хората от себеподобните си, те изпитват нещо сходно на онова, което Жискар нарича „съжаление“, и вероятно не успяват… или се разсейват…
— Не! — избухна Гладиа.
— Не? — отекна Д.Ж. — Е, аз не претендирам, че съм специалист по роботика. Може би вие, лейди Гладиа?
— Не съм никакъв специалист по роботика — задъхано говореше Гладиа, — но цял живот съм живяла с роботи. Правите абсурдни предположения. Данил беше готов да даде за мен живота си и Жискар би направил същото.
— Всеки робот ли би направил същото?
— Разбира се.
— Обаче онази надзирателка, онази Лендъри, беше готова да ме нападне и унищожи. Да приемем, че по някакви неведоми пътища тя е успяла да разбере, че въпреки своята външност Данил не е нищо друго освен един робот като нея — въпреки външността му. Затова не е имала никакви задръжки, когато е трябвало да го нападне. Но как ще ми обясните факта, че тя се нахвърли върху мен, който съм несъмнено човек? Пред вас се поколеба, признавайки, че сте човек, но не и пред мен. Как така един робот ще прави разлика между нас двамата? Може би все пак не е била робот?
— Разбира се, че беше — отвърна Гладиа. — Няма никакво съмнение. Но… истината е, че и аз не знам защо тя се държа така. Никога досега не съм чувала за подобно нещо. Единственото, което мога да предположа, е, че соларианците са успели да конструират хуманоидни роботи без защитата на Трите закона. Макар че бих могла да се закълна във всичко, че соларианците последни от всички космолити биха го направили. Те са толкова малобройни в сравнение с техните собствени роботи, че са напълно зависими от тях — в много по-голяма степен от всички останали космолити. А затова и се страхуват повече от тях. Във всички солариански роботи задължително се вграждаше раболепие и дори малко глупост. На Солария Трите закона бяха по-силни откъдето и да било другаде, а не по-слаби. Но не мога да измисля никакво друго обяснение за Лендъри, освен че Първият закон е бил…
— Моля да ме извините, мадам Гладиа, че ви прекъсвам — каза Данил. — Ще ми разрешите ли да направя един опит да обясня поведението на надзирателката?