— А, стигнахме и до робота, който се скъта и цъфна чак накрая, когато всичко мина.
— Съжалявам, че нещата ви изглеждат така, както ги описахте. При все това ще ми разрешите ли, капитане, да добавя няколко думи?
— Е добре, карай.
— Изглежда, капитане, че постъпихте съвсем правилно, като решихте да вземете лейди Гладиа със себе си на тази експедиция. Ако тя не беше тук и ако вие бяхте дръзнали да разузнавате само с членове на екипажа, всички щяхте да сте мъртви, а корабът — унищожен. Единствено фактът, че лейди Гладиа владее соларианския диалект, както и нейният кураж при сблъсъка с надзирателката, промениха изхода за вас.
— Не е така — възрази Д.Ж., — защото всички щяхме да загинем, може би дори и лейди Гладиа, ако по някаква щастлива случайност надзирателката не се дезактивира спонтанно.
— Това не беше никаква щастлива случайност, капитане — отвърна Жискар. — Шансовете някой робот да се дезактивира спонтанно са изключително нищожни. Дезактивирането настъпва вследствие на някакви причини и аз мога да ви предложа една от възможните. Лейди Гладиа е заповядала на робота да спре на няколко пъти, както ми каза приятелят Данил, но роботът е действал съобразно по-силни инструкции.
Независимо от това, капитане, действията на лейди Гладиа са притъпили решимостта на робота. Фактът, че лейди Гладиа е била несъмнено човешко същество дори според дефиницията на надзирателката, както и фактът, че е действала по начин, по който да принуди Лендъри да я нарани или дори убие, са допринесли още повече за това. Така че в решаващия момент двете противоположни изисквания — да унищожи нечовешките същества и да избегне насилието върху човешките — са се уравновесили и роботът е застинал на място, неспособен да направи каквото и да било. Веригите му са изгорели.
Гладиа озадачено сбърчи вежди.
— Но… — започна тя, без да довърши.
Жискар продължи:
— Струва ми се, че би било добре да информирате екипажа за всичко станало. Тяхното недоверие към лейди Гладиа може да се стопи, ако изтъкнете, че нейната съобразителност и смелост са спасили живота на всички. Това би могло също така да ви създаде славата на изключително прозорлив мъж, който в случая е настоявал да вземете дамата противно на мнението на вашите собствени подчинени.
Д.Ж. се заля от неудържим смях.
— Лейди Гладиа, сега разбирам защо не искате да се разделяте с тези роботи. Те не отстъпват на хората не само по интелигентност, но и по хитрост. Моите поздравления, че ги имате… А сега, ако не възразявате, ще трябва да поразмърдам екипажа. Не искам да оставаме на Солария нито минута повече от необходимото. И ви обещавам, че дълго никой няма да ви безпокои. Зная, че се нуждаете от освежаване и почивка не по-малко от мен.
След като Д.Ж. си отиде, Гладиа постоя, изгубена в мислите си. После се обърна към Жискар на обикновен аврориански, който представляваше жаргон на стандартния галактически и трудно можеше да бъде разбран от чужденец.
— Жискар, какви бяха тия щуротии с изгорелите вериги?
— Милейди — отвърна Жискар, — изказах това само като предположение и нищо повече. Стори ми се важно да изтъкна вашата роля в унищожаването на надзирателката.
— Но как реши, че той ще повярва, че един робот може да изгърми толкова лесно?
— Той разбира много малко от роботи, мадам. Може да търгува с тях, но всъщност идва от един свят, където те не се използват.
— Затова пък аз разбирам доста, както и ти. Надзирателката изобщо не даваше никакви признаци на верижно балансиране — нито заекваше, нито трепереше, нито имаше други проблеми. Тя просто… спря.
— Мадам — каза Жискар, — тъй като не знаем с какви точно спецификации е била проектирана надзирателката, може би ще трябва да се задоволим с неведението относно логичната обосновка на нейното изключване.
Гладиа поклати глава.
— Въпреки това, много е странно.
ЧАСТ ТРЕТА
БЕЙЛИУЪРЛД
Глава 8
Планетата на Заселниците
29
Корабът на Д.Ж. бе отново в космоса, заобиколен от неизменния вакуум без начало и без край.
На Гладиа й се стори, че излитането им отне цяла вечност. Тя така и не успя да се пребори с напрежението, изтръпнала, че всеки миг може да се появи и втори робот с ядрен мултипликатор. Мисълта, че щеше да умре бързо и неусетно, не я утешаваше кой знае колко. Нервното напрежение развали удоволствието й от душа, наред с удоволствието от разнообразните други възможности за постигане на относителен комфорт.
Едва след като излетяха и след като се разнесе мекото, приглушено бръмчене от протонните двигатели на кораба, тя се отпусна и заспа. Колко странно, помисли си тя, докато се унасяше, че космосът може да й се струва по-безопасен от планетата на нейната младост, че сега напуска Солария за втори път с много по-силно чувство на облекчение от първия.