— Да не го наричаме презрение — отвърна Гладиа с усмивка.
— Благодаря ви — каза Д.Ж. — Скоро ще се приземим, мадам, затова ви нося един предпазен костюм, стерилизиран и запечатан в този найлонов плик, което гарантира, че повече не е бил докосван от чужди ръце. Лесно се облича. Няма да имате никакви проблеми и ще видите, че ще ви скрие цялата, освен очите и носа.
— Само за мен ли, Д.Ж.?
— О, не, милейди. Всички се обличаме така, когато излизаме навън по това време на годината. В момента в столицата ни е зима и е студено. Живеем на доста мразовита планета — гъста облачност, обилни валежи, много сняг.
— Дори и в тропическите райони?
— Не, там обикновено е горещо и сухо. Но населението е съсредоточено в по-студените области. По ни харесва. Ободрява и стимулира. Моретата изобилстват от земни форми на живот, които са били пренесени тук в началото, така че рибите и другите морски животни имат подходяща среда и безпрепятствено се размножават. Съответно не страдаме от недостиг на храна, въпреки че земеделието е слабо развито и нямаме никакви изгледи да се превърнем в житницата на Галактиката… Летата са кратки, но доста горещи, и тогава плажовете се препълват, макар че сигурно ще ви се сторят скучни, защото нудизмът е строго забранен.
— Изглежда доста особен климат.
— Въпрос на съотношение суша-море, на малко по-ексцентрична орбита и на някои други неща. Честно казано, това не ме вълнува особено — той сви рамене. — Нямам интереси в тази област.
— Вие сте Търговец. Предполагам, че рядко се задържате на планетата.
— Наистина, ала не съм станал Търговец, за да избягам. Тук ми харесва. Но сигурно щеше да ми харесва по-малко, ако оставах за повече. В този смисъл суровите условия на планетата играят важна роля — поощряват търговията. На Бейлиуърлд мъжете претърсват моретата за храна, а между броденето по море и броденето в космоса има известна прилика. Бих казал, че най-малко една трета от всички Търговци, които кръстосват космоса, са бейлинчани.
— Звучи ми почти маниакално, Д.Ж. — подхвърли Гладиа.
— Така ли? Аз пък мисля, че просто съм в чудесно настроение. И имам защо. Вие също.
— Нима?
— Не е ли очевидно? Измъкнахме се живи от Солария. Разбрахме в какво точно се състои дебнещата там опасност. Успяхме да се доберем и до едно необикновено оръжие, което би трябвало до заинтересува нашите военни. А вие ще бъдете героинята на Бейлиуърлд. Правителствените кръгове на планетата са запознати вече в общи линии със събитията и с нетърпение очакват да ви поздравят. Като стана дума, вие сте героинята и на този кораб. Почти не остана мъж, който да не се кандидатира да ви донесе лично този костюм. Всички горят от нетърпение да ви видят отблизо и да се окъпят в аурата ви, така да се каже.
— Сериозна промяна — сухо отбеляза Гладиа.
— Определено. Нис — онзи, когото Данил наби…
— Много добре си спомням, Д.Ж.
— Няма търпение да ви се извини. И да доведе четиримата си приятели, за да се извинят и те. И да сръга пред вас онзи, който е правил непристойните забележки. Той не е лош човек, милейди.
— Не се съмнявам. Предайте му, че му прощавам и че случаят е забравен. А ако се наемате да уредите нещата, преди да слезем, аз… ще си стиснем ръцете с него и евентуално с някои от останалите. Но не им позволявайте да се тълпят около мен.
— Разбирам, но не мога да ви гарантирам, че в Бейлитаун — столицата на Бейлиуърлд — ще успеете да избягате от тълпите. Нищо не е в състояние да спре правителствените служители, които са решили да натрупат политически дивиденти, като застанат на видно място до вас — небрежно приведени и с широка усмивка към тълпата.
— Йосафате! Както би казал вашият Праотец.
— Не бива да го казвате, след като се приземим, мадам. Този израз е запазена марка за него. Смята се за проява на лош вкус, ако бъде изречен от някой друг… Ще има речи и приветствия, и всевъзможни други нищо незначещи формалности. Съжалявам, милейди.
— Мога да мина и без тях, но предполагам, че няма начин да ги спрем — замислено каза Гладиа.
— Никакъв, милейди.
— Колко време ще продължи това?
— Докато им омръзне. Няколко дни, предполагам, но ще има известно разнообразие.
— А колко време ще останем на планетата?
— Докато на мен ми омръзне. Съжалявам, милейди, но имам да свърша много работи… да навестя разни места… да се видя с някои приятели…
— Да се полюбя с някои жени…
— Нищо човешко не ми е чуждо — отвърна Д.Ж. с широка усмивка.
— Не бих казала, че сте се разчувствал.
— Това ми е слабото място. Не мога насила да се разчувствам.
— Но и не страдате от излишно благоразумие — усмихна се Гладиа.